Решение № 11233 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на З. Петрова, подадена чрез пълномощник, против решение 3474 от 28.05.2021 г. по адм. дело 2639/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Петрова срещу заповед РД-14-491/11.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са доказани материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за прилагане на принудителната административна мярка. Според касатора съдът неправилно е приел, че органът е изложил конкретни мотиви за прилагане на мярката в максималния, предвиден в закона, срок. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответникът директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд e отхвърлил жалбата срещу заповед РД-14-491/11.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" София, в частта й, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и ал. 2, т. 1 ЗАвП, е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела на лек автомобил "Нисан Примера", собственост на З. Петрова, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца". Съдът е приел, че мярката е приложена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че с превозното средство е извършен превоз на пътници срещу заплащане, без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за Столична община, не е вписано в лиценз за обществен превоз на територията на Република България, в лиценз на Общността и/или в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.). Съгласно тази разпоредба за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Закона за автомобилните превози разграничава извършването на обществен превоз на пътници от извършването на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието обществен превоз се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, докато легална дефиниция на понятието таксиметров превоз на пътници се съдържа в пар. 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Съгласно второто, "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съпоставяйки двете понятия, а именно обществен превоз на пътници и таксиметров превоз на пътници се установява, че и в двете хипотези се осъществява превоз на пътници срещу заплащане, при условията на лицензионен/разрешителен режим, но за да бъде квалифициран един превоз като таксиметров превоз, той следва да се извърши от регистриран превозвач или от водач, извършващ дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, който водача държи в готовност, за да изпълни пътуване до определена от клиента цел. В случая административният орган, от една страна, е посочил, че лекият автомобил е извършил превоз на пътници без регистрация като таксиметров превоз и без издадено разрешение за таксиметров превоз на територията на Столична община, а от друга, че не е вписан в лиценз за обществен превоз на територията на страната, на територията на общността или в удостоверение за регистрация на таксиметров превоз. На следващо място, за разлика от предходната редакция на закона, която предвижда фиксиран срок от 6 месеца на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП без възможност за индивидуализация на неговия размер, след приемане на измененията с ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 7.07.2020 г. законодателят е приел по-гъвкав подход. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката от 12 месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението на адресата на мярката мярката има действие "до отстраняване на нарушението". Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. В случая обаче не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме превозвачът, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. В този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В хипотеза на преустановен случаен обществен превоз на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие таксиметрова дейност по превоз на пътници по занятие за съответната община, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. Следователно макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства (в този смисъл решение 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело 5911/2021 г., VII отделение на ВАС, решение 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело 13522/2020 г., VII отделение на ВАС, решение 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело 4579/2021 г., VII отделение на ВАС и решение 8825 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. дело 5045/2021 г., VII отделение на ВАС). Предвид изложеното, като е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената от З. Петрова жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт в обжалваната част по т.1. С оглед изхода на правния спор в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 480 лв. за двете съдебни инстанции, от които 80 лв. за платени държавни такси и 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд