Решение № 235 от 4.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 409/2014 г.

Решение № 235 от 4.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 409/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 359/2013 г. на Апелативния специализиран съд, е подадена касационна жалба от подсъдимия К. В. Т.

В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания, се поддържа лично от подсъдимия и защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия наказание справедливо.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 30.01.2014 г., постановено по внохд. № 359/2013 г. на Апелативен специализиран съд, е потвърдена присъда по нохд. № 1077/2013 г. на Специализиран наказателен съд.

С посочената присъда подсъдимия К. В. Т. е признат за виновен, в това, че в периода 29.07.2012 г. до 4.10.2012 г. в [населено място], се сговорил с К. М. да вършат в страната престъпления (такива по чл. 354а НК), за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода, и чрез които се цели да се набави имотна облага (да разпространяват високорискови наркотични вещества ), поради което и на основание чл. 321, ал. 6 НК и чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено в същия период от време, престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 НК.

Признат е за виновен и в това, че на 4.10.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително, придобил от К. М. и до 18, 30 ч. същия ден държал високорисково наркотично вещество (амфетамин - 9,696 г), с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 5000 лв., оправдан е по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Т., е определено едно общо най тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000 лв.

ПО ЖАЛБАТА на под. Т.:

Доводите за допуснати от инстанционните съдилища, съществени процесуални нарушения, според защитата са:

• първо - въззивния съд не е обсъдил, в детайли два протокола за претърсване и изземване и за личен обиск на подсъдимия, като при втория било категорично установено, че няма наркотични вещества, а за първия поемното лице (св. К.), разпитан в съдебно заседание установило - "не съм го виждал да държи или продава дрога";

• второ - показанията на разпитаните по делото свидетели, в съдебно заседание, били изцяло нелогични, непоследователни и неточни;

• трето - присъдата и решението, почиват на предположения;

• четвърто - обвинението и съдебните актове, са изградени само на СРС, което е процесуално недопустимо.

Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. От друга страна, почти дословно са правени и пред двете инстанционните съдилища и след подробно обсъждане са намерили убедителен отговор, за основанията поради които не се възприемат.

Невярно е твърдението, че протоколите за личен обиск и протокола за претърсване и изземване не са обсъдени. Напротив на л. 62 и л. 63 от мотивите на решението, въззивния съд подробно е обсъдил извършените на 4.10.2012 г. в [населено място] процесуално следствени действия на органите по разследването, обективирани в протоколи. Констатирал е, че това следствено действия е извършено по правилата, визирани в НПК и съответно одобрено от Окръжен съд гр. Плевен с разпореждане, приложено на л. 49 от ДП.

Няма основание и оплакването за това, че показанията на разпитаните по делото свидетели са непоследователни, нелогични и неточни и не следва да се кредитират. Гласните доказателствени средства са подложени на задълбочен анализ, при който инстанционните съдилища са изложили убедителни съображения, кои от показанията на свидетелите следва да се кредитират и защо. Така въззивния съд е приел, че изцяло следва да се кредитират показанията на св. В. А., св. М. Н. и св. М. Г. - последният от които установява възприетите от него действия на св. Л. А. и К. М. (за които наказателното производство е приключило със споразумение) по разпространение на наркотични вещества, както и за разпределение на функциите между двамата, във връзка с тази дейност. Св. Д. Д. - за продажбата на амфетамини от св. К. М. и начина на уговаряне на срещите по предаване на наркотика. Кредитирани са и показанията на свидетелите полицаи - съпоставени с останалите доказателства по делото. Показателни са установените от св. Б. обстоятелства от значение, за главния факт по делото. В разпита му от 31.10.2013 г. пред първоинстанционния съд, този свидетел казва-"купувал съм амфетамини от К. ... чувал съм, че ги взима от К. от С.". Посоченото по-горе дава основание на извода за липса на неясноти, непоследователност и нелогичност в показанията на разпитаните по делото свидетели, или за пропуски от съда при оценка на тези доказателствени средства.

Невярно е и твърдението, че присъдата и решението почиват на предположения (в жалбата не се и сочи, за кои обстоятелства от значение съда е "предполагал"). Изводите на инстанционните съдилища по фактите са на база достатъчни по обем доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред, последващия анализ на които е задълбочен, без игнорирания, подценяване или надценяване на някое от тях и подчинен на правилата на формалната логика.

Без основание е и довода, за това че присъдата е решението са изградени само на СРС и ВДС. Както бе посочено по горе по делото са събрани гласни доказателствени средства, писмени доказателства изслушана е и експертиза. Вярно е, че по делото са ползвани СРС и ВДС, но те не само че не са единствените доказателства, а и подробно са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства по делото.

Обобщено, по фактите е прието, че за периода от 29.07.2012 г. до 4.10.2012 г. в [населено място], подсъдимият се е сговорил с К. М. да вършат престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имотна облага (такива по чл. 354а, ал. 1 НК), и на 4.10.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително придобил от К. М. и държал високо рисково наркотично вещество -амфетамин - 9,696 г на стойност 290,88 лв., с цел разпространение и по този закон е осъден, т. е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен.

По оплакванията за неправилно приложение на закона:

Още първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия Т. не е участвал в организирана престъпна група, поради което го е оправдал по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 НК, срещу това не е постъпил съответен протест от прокурора, или присъдата в тази част е в сила. Доводите на защитата в касационната жалба, и в казаното по същество, за неучастие на подсъдимия Т. в организирана престъпна група, т. е. за нарушения при приложението на материалния закон, няма как да бъдат обсъждани.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи за извършените две престъпления инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение - високата степен на обществена опасност, както на деянията така и на подсъдимия. Наказанията и за двете престъпления са при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства - с мотиви, че липсват предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за деянието по чл. 354а, ал. 1 НК наказанието е малко над минимума на предвиденото в закона. Определеното общо наказание съобразно чл. 23, ал. 1 НК е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на подсъдимия Т. справедливо, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,