Решение № 9358 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2016 г.

Решение № 9358 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. С. С. 90" ЕООД - гр. Т. чрез процесуалния си представител адв. Д. П. срещу решение № 1612/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 86/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03002515001157-091-001/24.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., поправен с РА № П-03002515214189-003-001/09.12.2015 г. и РА № П-03002515220108-003-001/16.12.2015 г., и потвърден с решение № 583/16.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. В. при ЦУ на НАП с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 12.2013 г., м. 07.2014 г., м. 09.2014 г. и м. 10.2014 г. в размер на 42 006.70 лв. (главница) и 4 836.61 лв. (лихви), в резултат на непризнато право на ползване на данъчен кредит по четири фактури с издатели "Инвестор 11" ЕООД, "М. А." ЕООД и "Д. М." ЕООД. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционното решение е постановено единствено при съобразяване с констатациите в процесния РА без да са разгледани детайлно представените писмени доказателства и без да са ценени приетите без оспорване по делото ССЕ и СТЕ. Счита, че вменяването на отговорност на "Е. С. С. 90" ЕООД за кадровата или техническата необезпеченост за наетия от него изпълнител не дава основание за отказ за ползването на данъчен кредит за услуга, за която е установено, че е предоставена и заплатена. Излага се оплакване, че в противоречие с принципа на служебното начало и разпределението на доказателствената тежест неустановяването на факти от данъчния орган по отношение на предходен доставчик се възлага в тежест на жалбоподателя. Позовава се на т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11, според което Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници. Съдът необосновано бил приел наличието на недобросъвестност от страна на жалбоподателя. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на процесния ревизионен акт в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по посочените фактури, както и за отмяна на извършеното със същия РА прихващане с подлежащи на връщане на "Е. С. С. 90" ЕООД суми. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Д. П. и е представила писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Д. М. я оспорва като неоснователна и с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли изцяло жалбата на "Е. С. С. 90" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 42 006.70 лв. и лихви - 4 836.61 лв. за доставки през данъчни периоди м. 12.2013 г., м. 07.2014 г., м. 09.2014 г. и м. 10.2014 г. по фактури, издадени от "Инвестор - 11" ЕООД, "М. А." ЕООД и "Д. М." ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на извършените доставки на услуги и стоки. Съдът е установил, че три от доставките с доставчици "Инвестор -11" ЕООД и "М. А." ЕООД са за услуги по СМР, а четвъртата е за доставка на стоки по доставка от "Д. М." ЕООД. В мотивите на решението се посочва, че трите дружества нямат възможност да извършат спорните доставки и че не разполагат с кадрова обезпеченост. Заключенията на съда са основани на представени граждански договори, свидетелски показания и справки от информационните масиви на НАП. Съдът е констатирал, че липсва обезпеченост на доставчиците и със средства, чрез които са извършили спорните услуги и продажба на стоки, макар наличието на такива да е предвидено в договорите между дружеството-жалбоподател и "Инвестор -11" ЕООД и "М. А." ЕООД, и че подобна информация не се съдържа и в счетоводните регистри на тези дружества. Съдът се е аргументирал, че изпълнителят няма право да преотстъпи цялостното изпълнение по този договор на трети лица, но има право да възложи изпълнението на отделни договорени работи на подизпълнители, посочени в неговата оферта. Съдът е заключил, че изложеното по отношение на доставките на СМР от "Инвестор - 11" ЕООД и " М. А." ЕООД потвърждава тезата на органите по приходите, че не посоченият негов доставчик, а дружеството-жалбоподател само е извършило процесните услуги. Съдът е приел, че покупката на стоки от "Делта мед" ЕООД по фактура № 567/30.07.2014 г. - добавка за бетон, бетонконтакт, иглолистни бичмета/дъски, шперплат и пирони също не е доказана. Мотивирал се е с това, че представените транспортни и приемо-предавателни документи не са годни да докажат реалността на обективираните в тях факти и обстоятелства. Посочил е, че на транспортните товарителници не е отразен точния адрес на мястото на натоварване на стоките, от където би се разбрало къде са били съхранявани те от "Д. М." ЕООД, за да се извърши проверка за съществуването, собствеността и стопанисването на това място, както и не били посочени още имената на подписалите ги лица, които са предали и приели стоките, за да се разбере дали те са реално съществуващи, имат ли и каква е връзката им с двете дружества и дали са извършили съответните действия. Според мотивите на съда дружеството- жалбоподател и трите му преки доставчици не са предоставили голяма част от изисканите от тях документи, което се установява при сравнение на връчените им искания за представяне на документи и писмени обяснения и документите, събрани в хода на ревизията. Съдът е приел, че чрез непредставянето на информация лицата не са изпълнили задължението си по чл. 37, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК за съдействие на органите по приходите, не са доказали твърдени от тях факти и са лишили ревизиращите от възможността да извършат проверка на лицата, участвали в извършването на СМР и на използваната за това техника, с цел събиране на доказателства за реалността на сделките. Съдът е цитирал чл. 163а от ЗУТ, според който строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. Съдът е преценил, че няма доказателства за назначаване на такива лица при "Инвестор-11" ЕООД и "Миско арт" ЕООД, което препятства възможността им фактически да изпълняват строителни услуги. Такива лица обаче съдът е установил, че са назначени при дружеството-жалбоподател, и че това е още един довод в подкрепа изводите на ревизиращите органи за извършване на процесните услуги самостоятелно от "Е. С. С. 90" ЕООД. Съдът е приел, че не е необходимо доказване на знание у "Е. С. С. 90" ЕООД, че с покупката по спорните фактури участва в данъчна измама или злоупотреба, извършена от доставчика или друго лице по веригата. Съдът е счел за достатъчно, че ревизираното лице знае друг факт - че между него и преките му доставчици липсват реално осъществени доставки, което го прави недобросъвестно. Посочено е, че съобразно константната съдебна практика добросъвестността е абсолютно условие за наличие и упражняване на правото на данъчен кредит. Позоваването на жалбоподателя на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г. съдът е счел за неоснователно, тъй като в производството не е доказано осъществяването на доставките по спорните четири фактури. Съдът е посочил, че наличието на надлежно оформени фактури, на счетоводни записвания за доставките и на редовно водено счетоводство не е достатъчно само по себе си да докаже реалното извършване на доставките. Позовал се е на принципа в за документалната обоснованост на стопанските операции и на това, че съставяните счетоводни регистри са производни и почиват на първични счетоводни документи, отразяващи за първи път осъществените сделки. В случая при положение, че преките доказателства не са годни да удостоверят действително осъществили се факти, съдът е заключил, че още по-малко това може да стори наличието на счетоводни записвания или редовно водено счетоводство. Съдът е определил използването на фактури c невярно съдържание за упражняване на данъчен кредит, както и всяко друго манипулиране на доказателства (в случая - недостоверните договорите, протоколите акт 19), вследствие на което се намалява дължимия данък за внасяне, като измама/ злоупотреба с ДДС и се аргументирал с С-285/09 - т. 48 и т. 49, т. 74 и т. 75 от С-255/02 - изкуствено създаване на условия за получаване на изгода, каквато в случая е правото на данъчен кредит се определя като злоупотреба. Във връзка с твърденията на жалбоподателя съдът е цитирал и съдебна практика, според която правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Европейския съюз (Решение от 03.03.2005 г. по дело Fini Н, С-32/03, Recueil, стр. 1-1599, т. 32, Решение по дело Halifax, т. 68, и Решение по дело Kittel и R. R., т. 54). Обжалваното решение е неправилно. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС винаги е предпоставено от извършена реална доставка на стоки. Последното означава доставчикът да се разпореди със стоката, като я предаде във фактическа власт на получателя. В чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, които принципно приемат, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. По същия начин следва да се подхожда и при доставките на услуги, които съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 9, ал. 1 ЗДДС, респ. в чл. 24 от Директивата, за да е налице облагаема доставка на услуга, следва да се установи нейното извършване. Разбира се, когато с ревизионен акт не се признава правото на данъчен кредит за получателя по доставките на стоки и/или услуги, констатациите му трябва да са обосновани с доказателствата, събрани в хода на ревизията. Ревизиращите органи в констатациите на акта са приели, че не са налице реални доставки, т. е. те са твърдели отрицателни факти. Задължението да докаже, че са налице доставки, т. е. положителните факти, от които черпи права, са на получателя на фактурите. По делото е установено, че доставките от "Инвестор -11" ЕООД и "М. А. " ЕООД са на услуги по СМР, а четвъртата е за покупко- продажба на стоки по доставка от "Д. М." ЕООД. Първоинстанционният съд е установил, че по фактура № 2000000033/20.12.2013 г. са налице многобройни несъответствия и пропуски в представените документи. Действително договорените между ревизираното лице и "Инвестор -11" ЕООД СМР в договора от 17.12.2013 г. и описаните в количествено-стойностната сметка към него количества и видове СМР не съвпадат с извършените съгласно Протокол № 1/18.12.2013 г. за приемане на завършените видове работи. Вярно е, че съдът е установил, че видно от Протокол № 1/18.12.2013 г. за предаване на завършените видове СМР дружеството-жалбоподател е изпълнило различни количества и видове СМР от тези, които е приело за изпълнени от прекия си доставчик "Инвестор -11" ЕООД. Съдът не се е съобразил с константната практика на СЕС, възприета и от ВАС, че обезпечеността на изпълнителя на услугите, не може да се третира във вреда на получателя и той не може да бъде отговорен за неговите действията или бездействия. Получателят е този, който трябва да установи положителните факти, а именно, че договорените, респ. фактурирани услуги са извършени и резултатът от тях му е предаден. Действително не е доказана възможността на "Инвестор -11" ЕООД да изпълни всичко според протокол № 1/18.12.2013 г. само за два дни и с помощта на пет физически лица, но съдът в нарушение на служебното начало в административния процес не е изследвал възможно ли е приетите СМР доставчикът да извърши само за два дни. Наистина и в основния договор между ревизираното дружество и неговия възложител Професионална гимназия по информатика "Д. А." - гр. Т. също е заложен срок от 2 дни за извършване на ремонтните дейности в училището. При преглед на количествено-стойностната сметка, приложена към договора и протокол № 1/18.12.2013 г. за приемане на завършените видове работи, подписан между двете дружества - получател и доставчик на 18.12.2013 г. се установяват приети множество ремонтни дейности в 43 пункта като демонтаж на асфалтово покритие, разбиване на бетонова основа, доставка и полагане на бетон, демонтаж, доставка и монтаж на врати, шпакловане, боядисване и къртене на стени и тавани, подмяна на PVC врати и др., за които по делото не е установено дали може да се извършат за такова кратко време. Съдът е следвало да постави допълнителна задача на изслушаната от него съдебно-техническа експертиза, която да установи възможността или липсата на такава възможност приетите с посочения протокол ремонтни работи да се извършат от петима работници само за два дни, вследствие на което и при преценка отново на представените по делото доказателства. Такива възражения са изложени от приходните органи, вкл. и в писмените бележки на процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" в първоинстанционното съдебно производство, но съдът не им е дал отговор. Предвид изложеното решението в тази обжалвана част относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по доставка от "Инвестор - 11" ЕООД по фактура № 2000000033/20.12.2013 г. с ДДС в размер на 11 673,87 лв. съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е изяснил относими към спорното право факти и затова следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящето решение. Не е извършен правилен анализ от първоинстанционния съд по отношение на фактура № 1000000509/29.10.2014 г. от доставчика "М. А." ЕООД за СМР на ЦДГ "Веселушко" - гр. Т.. При тази доставка съдът правилно е приел, че няма разлика между договореното по количествено-стойностна сметка между ревизираното лице и "М. А." ЕООД, и извършеното съгласно предавателния протокол обр. 19, но са налице такива между извършеното от "М. А." ЕООД и извършеното и предадено от "Е. С. С. 90" ЕООД на О. Т.. Неправилно обаче съдът е обвързал тези различия с процесната доставка по посочената по-горе фактура. Не е спорно по делото, че са налице различия между извършеното от доставчика по спорната фактура и приетите работи от детската градина по протокола, издаден от ревизираното дружество. В тази връзка страните по основния договор са изготвили заменителни таблици, поради което тези различия са установени, но те не могат да влияят върху доставката от "М. А." ЕООД, както неправилно е прието в обжалваното решение. И при тази доставка следва да се посочи, че необезпечеността на доставчика с кадри, техника и друго материално обезпечение съобразно практиката на СЕС не следва да води до отказ от правото на данъчен кредит за получателя на това основание, ако той е установил материалноправните предпоставка за възникване на това право с оглед спазване на един от основните принципи в правото на ЕС - принцип на данъчен неутралитет и в този смисъл са решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ("Mahagйben и Dбvid", ), С- 324/11 ("G. T."), С-18/13 ("М. П."), с които и приходните органи и решаващият съд не са се съобразили, макар съдът да ги е цитирал. Предвид изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Е. С. С. 90" ЕООД за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1000000509/29.10.2014 г. от доставчика "М. А." ЕООД е неправилно. Както при предходната фактура и по втората фактура № 1000000284/28.08.2014 г. от доставчика "М. А." ЕООД отново и приходните органи и съдът са акцентирали вниманието си върху обезпечеността на доставчика да изпълни възложените му от жалбоподателя ремонтни дейности, което както вече се посочи в настоящето решение е в противоречие с константната вече практика на СЕС и ВАС. К. обезпеченост ще е от значение за правото на данъчен кредит само, когато от доставчика са фактурирани "труд", тъй като в такъв случай ще е необходимо да се доказва какви работници са работили и персонализирането им, за да се установи, че е извършена от тях определена дейност. В процесния случай не е налице фактуриран труд, поради което кадровата обезпеченост на доставчика не може да се вменява като доказателствена тежест на получателя по фактурата, поради причина, че той не може да контролира действията и/или бездействията на доставчика. Неправилно съдът е потвърдил отказа за правото на данъчен кредит и по двете доставки от "М. А." ЕООД с аргумент, че не са представени всички необходими документи по Наредба № 3/2003 г. за приемане на актовете и протоколи по време на строителството, без да са конкретизирани тези документи. Непредставянето на такива документи, вменени като задължение на изпълнителя, предвид изложените по-горе мотиви относно обезпечеността му, не може да бъде основание да се отказва правото на данъчен кредит за получателя, поради невъзможността на същия да контролира доставчика с оглед и цитираните вече решения на СЕС. О. това "М. А." ЕООД е представил граждански договори за 9 работници, а също и приходно-касови ордери за изплатените им суми, както и доказателства за товарен автомобил на превозвача "Нанатекс" ЕООД, поради което мотивите на съда за недоказване на извършените ремонтни работи не са съобразени, както с материалноправните предпоставки за правото на данъчен кредит, така и с доказателствата по делото. Незаконосъобразен са и изводите на съда, че отказът на данъчен кредит за жалбоподателя се свързва и с установени значителни пропуски в при съставянето на документите, като част от тях не са подписани от "М. А."ЕООД, имайки предвид протоколите, които впоследствие са съставени за предаване на резултата между Второ СОУ "П. Н. М." и "Е. С. С. 90" и ЦДГ "Веселушко" и "Е. С. С. 90" ЕООД. Тези изводи съдът не е подкрепил със задължителни разпоредби от нормативни документи в областта на строителството, които задължават подизпълнителите да подписват всички съставени документи между основните договарящите страни - главен възложител и главен изпълнител, каквито са дружеството- жалбоподател и Второ СОУ "П. Н. М." и ЦДГ "Веселушко", поради което изводите му са необосновани. Неправилно съдът е обосновал отказа за правото на данъчен кредит и с липсата на заповедна книга, тъй като наличието й не е свързано с материалноправните предпоставки на правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Необосновани с доказателствата по делото са и мотивите в обжалваното решение, подкрепили констатациите на приходните органи, че вероятно ревизираното дружество е изпълнило всички договорени строително- ремонтни дейности и с неговите възложители (две училища и О. Т. за ремонта на детска градина), предвид спечелените от касационния жалбоподател обществени поръчки. Констатациите в ревизионния акт, респ. мотивите на съдебното решение не могат да бъдат изградени въз основа на предположения, както е в процесния случай. Дали е имал възможност "Е. С. С. 90" ЕООД да извърши сам възложените му работи, не е равнозначно, че той ги е изпълнил, защото доказателства за това не са ангажирани от приходните органи, нито това обстоятелство е установено и в съдебното производство. При такива твърдения, в тежест е било на приходните органи, съотв. на съда да докажат, че доставките са привидни, каквито са констатациите в ревизионния акт, че измамата е извършена с участието на касационния жалбоподател, тъй като според тях той е създал предмета на доставките. Съмненията за данъчна измама не може да обусловят приетия правен резултат за установяване на данъчни задължения в ревизионния акт и съдебното решение, след като не е доказано знание у получателя за нейното осъществяване. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС в решение по дело С-285/11 ("Боник"), че на данъчнозадължено лице не може да бъде отказано "...правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция". След като такова доказване не е проведено, не е установена данъчна измама с участието и/или със знанието на касационния жалбоподател. Наистина в договорите с основните възложители е заложена клауза, според която не се разрешава ползването на подизпълнители за цялостното изпълнение по този договор на трети лица, но е прието, че "Е. С. С. 90" ЕООД има право да възложи изпълнението на отделни договорени работи на подизпълнители, посочени в неговата оферта, както е и направено с процесните доставки. Тази клауза на договорите съдът е изтълкувал превратно и от това са последвали и незаконосъобразни изводи, че доставчиците по процесните доставки не са извършители на фактурираните от тях доставки, а самото ревизирано дружество, които изводи, както вече се посочи са въз основа на предположения, а не на обективни факти и доказателства. Предвид изложеното обжалваното решение, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по доставките от "М. А." ЕООД следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 1000000509/29.10.2014 г. и № 1000000284/28.08.2014 г. и двете издадени от "М. А." ЕООД бъде отменен като незаконосъобразен. Относно доставката на стоките по фактура № 567/30.07.2014 г., издадена от "Д. М." ЕООД с предмет "добавки бетон, бетонконтакт, иглолистни бичмета/дъски, шперплат и пирони" неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства за реалното предаване на стоките от този доставчик на "Е. С. С. 90" ЕООД. Превратната преценка на доказателствата по делото е довела и до незаконосъобразни изводи, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за приспадане правото на данъчен кредит. Предметът на доставките по процесната фактура е доказан от двустранно подписаните приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, които също са подписани от доставчика и получателя, а също товарителници и пътни листове. Неотразяването в товарителниците на лицата, които са ги подписали, не може да доведе до некредитирането им като доказателства. Наистина касае се за частни документи, които не притежават материална доказателствена сила, а само формална. От неоспорването им от ответника в първоинстанцинното съдебно производство, а и при преценка на останалите доказателства за тази доставка, следва извод, че е налице осъществена реалност по процесната фактура. Отказът на приходните органи, който и съдът е възприел е, че нереалността на доставките по фактурата от "Д. М." ЕООД е установена от факта, че този доставчик и предходния му "М. А." ЕООД са ползвали един и същи нает обект Този извод на съда е незаконосъобразен. Наистина по делото е установено, че "Д. М." ЕООД и "М. А." ЕООД са ползвали един и същи нает обект, но от това не следва категоричен извод, че не посочения доставчик, а неговия предходен доставчик е реалния издател на процесната фактура. Нещо повече, установено е още в хода на ревизията, че "М. А." ЕООД е сключил договор за наем от 05.08.2014 г., а процесната фактура, по което е отказано правото на данъчен кредит е от 30.07.2014 г., като "Д. М." ЕООД е сключил договор за наем със същия наемодател на 07.01.2014 г. Затова и изводът, който следва да бъде направен при преценка на всички доказателства за спорната доставка е, че е доказана реалността й. Наличните по делото доказателства установяват реално осъществена доставка на стоки, поради което решението на съда в тази част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 567/30.07.2014 г., издадена от "Д. М." ЕООД с ДДС в размер на 4 001,10 лв. бъде отменен като незаконосъобразен. Следва да се отмени решението в частта за присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 1 410,90 за разликата до пълния размер от 1 935,29 лв. За касационната инстанция на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в частта, в която е отменено решението и е отменен ревизионния акт относно доставките от "М. А." ЕООД и " Д. М." ЕООД в размер на 2 176,82 лв. за двете съдебни инстанции, като предвид фактическата и правна сложност на делото, не следва да се уважава възражението на ответника по касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение . Относно частта, в която решението се отменя и делото се връща за ново разглеждане, разноските ще се присъдят при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение