Решение № 12483 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2014 г.

Решение № 12483 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Чиполино" ЕООД със седалище в с. Царацово, представлявано от Нина Миткова, против решение № 2375 от 5.11.2014 г., постановено по адм. д. № 2304/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу дадено задължително предписание, обективирано в протокол за проверка № К-082343 към констативен протокол № 0150953/11.06.2014 г. на старши инспектор в РД-София при Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с посочената в търговската гаранция на стоките си информация дружеството не е нарушило минималните изисквания за точна и пълна информация, заложени в чл. 119, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени атакувания административен акт. Ответникът - старши инспектор в РД-София към Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: "Чиполино" ЕООД е оспорило пред първоинстанционния съд дадени от инспектор в РД - София при КЗП задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения в предоставяните от дружеството търговски гаранции на предлаганите стоки. Конкретните предписания, обективирани в протокол за проверка на документи към констативен протокол № 0150953/11.06.2014 г., задължават дружеството да не изписва само разпоредбите на чл. 112 - 115 ЗЗП в текста на търговски гаранции за стоките, а да вписва конкретна, ясна, достъпна и точна информация за потребителите във връзка с техните права, произтичащи от Закона за защита на потребителите, тъй като противното е нарушение на чл. 119, ал. 3 ЗЗП. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Установено е по несъмнен начин, че правата на потребителите, респ. отговорността на търговеца, изписвани в текста на предоставяните от "Чиполино" ЕООД търговски гаранции на стоките, са маркирани само с посочване разпоредбите на чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП задължава длъжностните лица от контролните органи по чл. 191 ЗЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо, както правилно е приел първоинстанционният съд, пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата не характеризира тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а същите представляват административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Спорът по делото е дали предписанието съответства на чл. 119, ал. 1 и ал. 3 ЗЗП. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗП търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора. Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Тя е формално волеизявление - предоставя се в писмена форма или на друг траен носител, достъпен за потребителя (чл. 118 ЗЗП). Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗЗП разписва задължително съдържание относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Потребителят има също право, когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, да избира дали да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената. Тези права на потребителя не са посочи в приложената гаранционна карта. Под ясна, разбираема и лесна за четене информация по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗЗП законодателят има предвид описание на правата, а не препращане към текстове от нормативен акт, който потребителят не е длъжен да има при покупката, за да бъде информиран. Като е приел, че оспорените задължителни предписания са издадени при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, административният съд е достигнал до съответния на закона правен извод. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд