Решение № 1250 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2016 г.

Решение № 1250 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба против решение № 652/07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 626/2015 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменена Заповед № 119/20.01.2015 г. на директора на Дирекция "Строителство" в община Б. за премахване на незаконен строеж "ограда от телена мрежа и бетонни колове", находящ се северно от УПИ II-1717 и УПИ I-1718, кв. 118, по плана на с. Ч. море, община Б., в трасето на улица. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. О. Т. П. Т. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за незаконосъобразно насочена срещу грешен адресат, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и злепоставяне правото на жалба на собственика на имота, в който е разположена процесната сграда. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, при следните мотиви: Съгласно чл. 225а, ал. 6 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на строежа (по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ - собственика на имота). "Адресат на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж- § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая лицето, спрямо което се създава задължение за премахване на незаконен строеж с оспорената заповед, не е извършител на строежа или собственик на имота, в който е извършен. Затова незаконосъобразно актът е издаден спрямо него при наличие на данни за собствениците на имота, посочени в мотивите, между които и дъщерята на оспорващия ( за нея с влязло в сила определение по адм. дело № 5575/2016 по описа на ВАС е прието, че няма право на жалба срещу същата заповед, в която не е посочена за адресат). Неоснователно се поддържа от касатора, че оспорващият няма правен интерес за оспорването. Неговият интерес произтича от посочването му за адресат на заповедта. В заповедта не е посочено времето за извършване на строежа, което е съществено нарушение на процесуалните правила и прави невъзможна преценката за търпимост на строежа. Събирането на доказателства по делото и установяването на релевантни факти не може да замести мотивите на административния орган. Той дължи произнасяне относно търпимостта на строежа, доколкото тя се явява материалноправна пречка за издаване на заповед за премахването му ( § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ). За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на издаване на оспорената заповед ( спрямо която се извършва преценката по чл. 142, ал. 1 АПК) действа разрешителен режим за извършването на огради с височина до 2,20 м над прилежащия терен - чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, който режим отпада за леки прозирни огради ( като процесната) с изменението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, ДВ, бр. 101/2015 г. Без значение за правилното решаване на настоящия спор се явяват законосъобразността на издадената от кмета на общината заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота, в който е извършен процесния строеж. Затова искането на ответника да се съобрази резултата от обжалването й се явява неоснователно. Като е отменил незаконосъобразната заповед административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по своевременно направеното искане и до доказания размер на платени суми за транспорт и нощувка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,