Решение № 14379 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2014 г.

Решение № 14379 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Плам-Кирил Вишнев" против решение № 98/20.11.2013 г., постановено от Административен съд в гр. Видин по адм. д. № 128/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от Кирил Петров Вишнев, действащ като ЕТ "Плам-Кирил Вишнев", за присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответната страна, поради неизграждане на улично осветление, ведно със законната лихва за забава в размер на 10 000 лева, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателно изплащане на обезщетението. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът- Община Видин чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на постановеното решение. По основателността й съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за понесена имуществена вреда, изразяваща се в кражба на имущество на ищеца в резултат от бездействието на община Видин да изгради улично осветление, както и с акцесорния нему иск за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение. Съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на УПИ VI-5110 ведно с построените в него сгради. Установено е също така, че ищецът е сезирал, както кмета на Община Видин, така и областния управител на Видинска област, с искане за поставяне на улично осветление по улица с идентификатор 10971.511.110, на което е отговорено, че такива действия ще се предприемат. Въз основа на заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че успоредно на общинския път, водещ до имота на ищеца има поставени железобетонни стълбове за улично осветление, на които липсват осветителните тела и електропровода. Въз основа на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че след унищожаването на уличното осветление на улицата, водеща до имота на ищцеца, кражбите са се увеличили. Установено е също така чрез съдебно-техническа експертиза, че в резултат на кражба и вандалски действия са нанесени вреди в общ размер на 121 917 лева. на валоогъваща машина и нагревателна пещ за термообработка, собственост на ищеца. За да отхвърли главния иск, съдът е приел, че не е налице твърдяното бездействие, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Съдът е преценил, че в конкретния случай не е налице бездействие на административен орган, тъй като няма законов или подзаконов нормативен акт, които да задължават общината или нейните длъжностни лица, да изградят улично осветление. Прието е, че задължението за изграждане на улично осветление към пътната инфраструктура за общината произтича не от административен акт, а от качеството й на титуляр на правото на собственост на общинската пътна инфраструктура. Направен е извод от съда, че е налице право на собственика да изгради съответната инфраструктура, но не и задължение, произтичащо от административна дейност. Съдът е посочил, че претенцията на ищеца е неоснователна и поради липсата на пряка и непосредствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и имуществените вреди, които са настъпили по отношение на ищеца. Съдът е приел, че макар и да е налице бездействие в конкретния случай, не следва да се приеме, че именно то е причинило увреждане на ищеца, защото тя не е пряка. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно, като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените в него. На първо място, съдът е формирал взаимно противоречащи си изводи относно наличието или не на твърдяното бездействие на общината за осигуряване на уличното осветление. Първоначално съдът е приел, че общината няма задължение за осигуряване на уличното осветление, а в края на мотивите си е посочил, че в разглеждания казус е налице бездействие, но не следва да се приеме, че именно то е причинило увреждането на ищеца, защото макар и да има връзка, тя не е пряка. Все пак, с оглед изложените съображения от административния съд, настоящият съдебен състав приема, че крайният му извод е, че общината не е имала задължение за осигуряване на улично осветление. Този извод на съда е неправилен. Осигуряването на улично осветление от общината е нейно задължение и това е посочено по ясен начин в разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Разпоредбата гласи: "