Решение № 216 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2020 г.

Решение № 216 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фарма сините камъни" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен против решение № 281 от 20.05.2020 г. по адм. д. № 1346 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 29-03-539-16/29.08.2019 г. на Директора на РЗОК-Пловдив. Изложените доводи, свеждащи се до необоснованост, нарушения на процесуални правила и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на "Фарма сините камъни" ЕООД, гр. Плевен, срещу заповед № 29-03-539-16 от 29.08.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с която на жалбоподателя в качеството му на собственик на аптека "Феникс Асеновград 2" и изпълнител по индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 164621/16.04.2019 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, са наложени санкции "финансови неустойки" на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора с общ размер 1650. 00 лв., както следва: по т. 1 - 750 лв. (15 по 50 лв.) за 15 нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 1 и 4 от договора; по т. 2 – 300 лв. (6 по 50 лв.) за 6 нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 1 и 4 и ал. 5 от договора; по т. 3 – 600 лв. (12 по 50 лв.) за 12 нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 4 от договора. За да постанови решението си, Административен съд – Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда се основават на извършеното подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, при което е установено, че в изпълнените рецептурни бланки по т. 1 от заповедта липсват УИН и подпис на магистър фармацевт, печат на аптеката, дата на изпълнение на рецептата и подпис на приносителя, по т. 2 - УИН, подпис на магистър фармацевт и печат на аптеката, по т. 3 – УИН, подпис на магистър фармацевт и печат на аптеката. Всички рецептурни бланки са приложени по делото и при извършения анализ съдът е констатирал, че в тях действително не са попълнени посочените реквизити. Извършените нарушения на изискванията на индивидуалния договор са основание за налагане на санкция по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД – финансова неустойка в размер на 50 лв. за всяко нарушение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Първоинстанционният административен съд при спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Направените изводи произтичат от преценката на всички събрани доказателства и доводи на страните. Фактическите констатации на съда не са опорочени от допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Фактите по делото са установени по безспорен начин при извършването на проверката, приключила с издаването на констативен протокол № V-РД-13-1875/02.08.2019 г. от контролните органи на РЗОК – Пловдив. Релевантният момент за изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 4 от ИД и попълване на задължителните данни е моментът на отпускане на лекарствените продукти (ЛП). Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че изпълнението на условията за отпускане на лекарствени продукти се удостоверява с подписите на магистър фармацевта и на приносителя на рецептата. Допуснатите многобройни нарушения в деня на проверката 2.08.2019 г. не могат да бъдат обяснени и оправдани, както се твърди в касационната жалба, с натоварения режим на работа на аптеката в летния период и струпването на множество хора. Отпускането на лекарствени продукти въз основа на рецептурни бланки, които не са обработени съгласно изискванията на ИД, не е вследствие на обективни и непреодолими фактори и не представлява маловажна техническа грешка, а неизпълнение на поето задължение по сключения договор с НЗОК/РЗОК. Неоснователни са касационните доводи за абсолютна несъразмерност на предвидената и наложена санкция с преследваните от закона цели. Изложените съображения не са съобразени с правния режим на административнодоговорните отношения между НЗОК/РЗОК и изпълнителя. При констатиране на нарушения санкциониращият орган действа не в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност, поради което принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от АПК е неприложим. Отношенията между страните се уреждат от договорните клаузи и няма предвидено основание, изключващо отговорността на изпълнителя или предоставящо на възложителя възможност за избор между няколко алтернативни решения в рамките на договореното или закона. Договорените условия за изпълнение и санкциите при неизпълнението им не превишават необходимото за постигането на целите на договора и не нарушават баланса между личния и публичния интерес. При наличие на фактическите основания за издаване на оспорената заповед съдържанието й е в съответствие с целта на закона и не нарушава основни принципи на АПК. Нарушаването на условията и реда за отпускане на лекарствените продукти обосновава прилагането на съответната санкция, предвидена с индивидуалния договор между изпълнителя и възложителя НЗОК/РЗОК. Като е приел, че оспорената заповед е процесуално и материално законосъобразна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на осъществената защита се определя в размер на 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,