Решение № 2584 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2018 г.

Решение № 2584 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП), вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н "Триадица", ул. "Луи Айер", № 140, представлявано от изпълнителния директор Й. Цанов, против решение № 2050 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12096/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). По наведените доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът – председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо. С атакуваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД, срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС), находящо се на републикански път ІІ-99 (Бургас-Маринка-Созопол-Царево), при км 13+898 ляво (км. 13+885 ляво - по РЕ № 811/11.12.2003 г.), обективиран в писмо № 53-00-4756 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, като дружеството е осъдено да заплати на АПИ направени по делото разноски в размер на 100 лв. За да постанови този резултат съдът е установил, че дружеството притежава разрешение № 811/11.12.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация РС в обхвата на път ІІ-99, километър 13+885 - ляво с площ от 12 кв. м. С молба № 53-00-307/21.03.2017 г. е поискано преиздаване на разрешението. С констативен протокол № 243/23.06.2017 г. на служители при Областно пътно управление - Бургас е установено, че РС е изградено и се експлоатира в несъответствие с действащите разпоредби на Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП, обн., ДВ, бр. 62/2001 г.). Посочено е, че съоръжението функционира от 2003 г., като отстои в целия си габарит на 2, 65 м. от ръба на пътната настилка. Не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4, поради което и на основание чл. 17б НСПП за РС не може да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя. На проведено заседание на УС на АПИ, обективирано в протокол № 16631/26.06.2017 г. е взето решение по т. 2. 173 да се откаже преиздаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Въз основа на това решение е изготвено писмо № 53-00-4756/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, в което е посочено, че РС се експлоатира в противоречие с действащите разпоредби на НСПП, като изрично са цитирани разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 17б НСПП. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. След анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП е посочил, че компетентен орган за издаване, респ. отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на РС е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Приел е, че при наличието на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.) е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 811/11.12.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, изградено на републикански път ІІ-99 при при км 13+898 ляво (км. 13+885 ляво, според разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС - т. 2. 173). Отказът е обективиран в писмо с изх. № 53-00-4756/26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 Правилника, представлява Агенцията. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД, срещу отказ на УС на АПИ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Жалбата на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД е юридическият факт, от който е възникнало административнопроцесуално правоотношение между жалбоподателя и съда. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участвуващи в административното производство. Следователно надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересовани от неговия изход - жалбоподателят; органът, издал обжалвания акт и заинтересованите от делото правни субекти, ако в случая има такива. Водещ критерий за преценката по чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е административната правосубектност на издателя на акта, респ. обхвата на нормативно определената му компетентност. В проведеното пред АССГ първоинстанционно производство неправилно е определен индивидуалният административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на РС, респ. отказ за издаване на разрешение, се издават от УС на Агенцията или от упълномощено от УС длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 173 по протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ по заявлението на жалбоподателя за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4756/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Независимо, че в текста на писмото е посочено изрично, че съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на обжалване, източник на правни последици и поради това годен предмет на съдебен контрол е решението на УС на АПИ по т. 2. 173 от протокол № 16631/17/26.06.2017 г. В т. 2. 235 от същия е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва формирано волеизявление за делегиране на правомощия за издаване на административен акт от вида на процесния, още повече, че в пълен обем те вече са били упражнени от титуляра им. Поради това писмо изх. № 53-00-4756/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен (информативен) характер, но но и самостоятелно правно значение. От данните по делото е безспорно, че председателят на УС на АПИ не е бил страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът го е конституирал като страна по делото. УС на АПИ е административният орган - издател на обжалвания пред съда административен акт (Арг. чл. 26, ал. 3 ЗП) и като не го е конституирал като ответник, АССГ е нарушил разпоредбите на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК. Допуснато процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвувала ненадлежна страна (която не притежава пасивна процесуална легитимация), постановеното решение е недопустимо. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора - УС на АПИ. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,