Решение № 12654 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Л. Ц. Р., прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу решение по т.1.7./след направеното уточнение/ от Протокол 27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 30 юли 2025 г., с което не е назначен, на основание чл.193, ал.6 от ЗСВ, Л. Ц. Р. на длъжност прокурор във Върховната прокуратура. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Навежда аргументи за противоречие на мотивите на колегията относно наличието на освободени длъжности в съответния орган на съдебна власт и неправилна преценка относно основанията за прилагане на процедурата по чл.193, ал.6 ЗСВ по подаденото от него заявление, вкл. за 9-месечния срок. Искането е да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно, както и същото да бъде обявено за нищожно, на основание чл.177, ал.2 АПК, а преписката изпратена за решаване на органа с указания за правилното прилагане на закона и уважаване на подаденото заявление. Ответникът- Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Р. Матева, оспорва изцяло жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Обосновава съображения за законосъобразност на решението поради липсата на освободени длъжности и обстоятелството, че в този период са обнародвани промените в Конституцията на Република България, както и последвалото ги Решение 13/26.07.2024 г. по конст.д. 1/2024 г. на Конституционния съд, които променят структурата на Върховната прокуратура и поставят в неравностойно положение прокурори, които не са подавали заявление за участие в настоящия конкурс с тези, които са участвали в този, обявен за ВАП, при положение, че основно освободените длъжности са от магистрати, които преди 22.12.2023 г. са заемали длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура. Излагат се подробни аргументи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на административния акт за законосъобразност, жалбата се явява основателна. От фактическа страна и правна страна по делото се установява следното: С Решения по т. 11 и по т.12 от Протокол 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.09.2022 г., е обявен конкурс за заемане на длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура, обнародван в Държавен вестник, бр. 78/30.09.2022 г., с определени 5 свободни длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. С решения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.2.4 и т.2.5 по Протокол 45 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 06.12.2023 г., класираните петима магистрати са повишени, на основание чл.160 и чл.193, ал.З от ЗСВ, в длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура , а с решението по т.2.6, ПК на ВСС прекратява гласуването за останалите кандидати, участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Тъй като срещу посочените решения на ПК на ВСС не са подадени жалби от участници в конкурса, а повишените прокурори са заели длъжността прокурор във ВАП на 14.12.2023 г. Жалбоподателят Л. Р., който е прокурор в Софийска градска прокуратура, е подал заявление с вх. ВСС- 11017/05.09.2024 г. с искане за назначаване на длъжност прокурор във Върховна прокуратура по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ. Същият е класиран на дванадесето място под чертата. По съображения, че отговаря на изискванията на чл.193 ал.6 от ЗСВ и че 9- месечният срок по закон е започнал да тече на 09.12.2023 г. и не е изтекъл, жалбоподателят е счел, че са налице кумулативните изисквания на разпоредбата. По заявлението, с оглед предложеното от Комисията по атестирането и конкурсите, ПК на ВСС се е произнесла изрично с процесното обжалвано решение. За мотиви тя приема тези, посочени в Протокол 29/29.07.2025 г. на КАК по повод целия процес на обявения конкурс в неговата хронология, резултатите от него, класирането, приключването му, оспорването от петима магистрати и решенията на ВАС. Предвид предходния мълчалив отказ по заявленията на петимата магистрати, е прието, че процедурата следва да приключи с надлежен акт при изложените предпоставки в закона, независимо дали е по назначаване или отказ за назначаване. В първия случай, целта е да се удовлетвори евентуална обективна потребност от преодоляване на кадрови дефицит, който е възникнал в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС, а във втория случай да внесе яснота за всички следващи кандидати с оглед финализирането на конкурсната процедура. И в двата случая, с произнасянето се гарантира принципът за предвидимост и справедливост на кандидатите. Посочва се, че в периода на провеждане на конкурса, от обявяването до приключването му с решение от 06.12.2023 г., освободените длъжности са както следва:1/една длъжност- бройката на освободения, считано от 03.01.2023 г. Т. Д. М. -прокурор във ВАП, която е включена в обявените в конкурса длъжности и е усвоена от един от кандидатите, на основание чл.193, ал.3 ЗСВ и 2/втората длъжност е на освободения, считано от 26.05.2023 г. М. Г. К.- прокурор във ВАП, на която длъжност е преназначена Д. Г. П.- заместник на главния прокурор при ВАП. В този случай, въпреки че посочената длъжност е освободена в срока на приложението на разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ по конкурса на ВАП, се касае за разрешаване на кадрови въпрос от изключителната компетентност на ПК на ВСС, при условията на оперативна самостоятелност. Подчертава се, че до приемане на решението по чл.193, ал.З ЗСВ - 06.12.2023 г. (началният момент на 9- месечния срок по чл.193, ал.7 ЗСВ), други длъжности не са освобождавани в органа на съдебната власт, за който е обявен конкурса- ВАП. Предвид промените в КРБ, съгласно ЗИДКРБ, обн. в ДВ бр.106 от 22.12.2023 г. и последвалото Решение 13/26.07.2024 г. по конст.дело 1/2024 на КС, обн. в ДВ бр.66/06.08.2024 г., в рамките на срока по чл.193, ал.6 ЗСВ, уредбата, относима към структурата на Прокуратурата на РБ, е изменена. В периода от 06.12.2023 г. (датата на решението за повишаване по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ) до 22.12.2023 г. (датата на обнародване на промените в Конституцията на Република България) КАК е приела, че във Върховна административна прокуратура няма освободени длъжности прокурор , по отношение на които да бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. След конституционните промени са освободени длъжности от магистрати, заемащи длъжността прокурор във Върховна прокуратура, които са 8 броя, 7 от тях заемали длъжността прокурор във Върховна касационна прокуратура. Предвид обстоятелството, че и.ф. главният прокурор издава Заповед РД-08-2083/28.12.2023 г. и Заповед РД-08-2085/28.12.2023 г., с които се утвърждава структурата на Върховната прокуратура, като се обособяват девет отдела и се определят функционалните задължения на прокурорите в отделите, както и тяхната численост, ответникът по делото счита, че конкретният орган на съдебната власт, за който е обявен конкурс, в случая - Върховна административна прокуратура, разполага с определени правомощия и функционални задължения на магистратите в него, различаващи се от тези на прокурорите във Върховна касационна прокуратура. По този начин, ако се приеме, че освободените длъжности прокурор във Върховната прокуратура следва да се усвоят като освободени във Върховната административна прокуратура, то това би поставило магистратите, които не са подали заявление за участие в този конкурс в неравностойно положение спрямо тези, които са участвали в този, обявен за Върховна административна прокуратура. В представените справки за свободните длъжности прокурор - новоразкрити и освободени във Върховната прокуратура за периода от 06.12.2023 г. до 06.09.2024 г., бройките са 8. В Заповед РД-08-2085/28.12.2023 г., в деветте обособени отдела са посочени като свободни щатни длъжности общо 12 броя към 28.12.2023 г. Представен е и приет като доказателство по делото кратък Протокол 41/16.11.2022 г. на ПК на ВСС, в т.3.1. от който е посочено, че А. Р., прокурор в Апелативна прокуратура- София, е повишена в длъжност прокурор във ВКП и ВАП по конкурс от 2020 г. прокурор А. Р. е посочена на 11- то място в представените от ответника Резултати от класиране на кандидатите в конкурса за повишаване и заемане на пет свободни длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура с вх.14740, което автоматично премества Л. Р. на 11- то място под чертата с оценка 5,75. В хода на съдебното следствие е открито производство по реда на чл.193 ГПК, в което е оспорена истинността/верността на цитираната по- горе справка за свободните длъжности прокурор за периода 06.12.2023 г. до 06.09.2024 г., в която са посочени 8/осем/ свободни длъжности. Въз основа на тези фактически констатации, съдът изведе следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес от оспорването /в качеството му на участник в конкурса, който не е назначен/повишен/ и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка по чл. 168 от АПК, жалбата се явява основателна. Съгласно чл. 193, ал. 6 и ал. 7 от Закона за съдебната власт, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5, 00". Срокът започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на чл.193, ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване. Срокът е започнал да тече на 06.12.2023 г. и е изтекъл на 06.09.2024 г., в който срок Л. Ц. Р. е подал заявление/рег.индекс ВСС-11017/05.09.2024 г. На първо място, съдът счита, че няма основания за приложението на чл.177, ал.2 АПК, тъй като не е налице неизпълнение на съдебно решение, което да води до обявяване на нищожност на решението на ПК на ВСС. Жалбопадателят не е бил адресат на първоначалното решение на ПК на ВСС от 06.03.2023 г., с което са оставени без уважение заявленията на петима магистрати и освен това практиката на ВАС приема, че указанията на съда не могат да ограничат дискрецията на органа и да го обвързват с фактическите основания, имайки предвид обжалваното решение, с което не се назначава Л. Р. на длъжност прокурор във Върховната прокуратура. Във връзка с попълването по реда на чл.193, ал.З ЗСВ на конкурсните места в тези органи на съдебната власт и наличието на овакантени/освободени след обявяване на конкурса длъжности в тях, Комисията е достигнала до извода, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на 193, ал. 6 от ЗСВ. тъй като няма освободени длъжности прокурор" във Върховна административна прокуратура по смисъла на чл. 193. ал. 6 от ЗСВ и § 2 от ДР на Наредба 1 от 09.02.2017 г които да послужат за повишаването на класираните кандидати в конкурса за повишаване в длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол 31/14.09.2022 г., както и изтичането на срока, фиксиран с нормата на чл. 193, ал. 7 от ЗСВ. Предвид събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че ПК на ВСС не е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. От представени актове за изменение на актове за заемане на длъжност на прокурори, с които се променя местоработата им, вътрешнослужебни по своя характер, се установява, че това става от Върховна административна прокуратура или от Върховна касационна прокуратура във Върховна прокуратура. По делото не са представени доказателства за взети от ПК на ВСС решения за преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Единствено със Заповед РД-08-2083/28.12.2023 г. на и.ф. главния прокурор на Република България е утвърдена структурата на Върховната прокуратура и са определени функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели, с което фактически се е осъществило кадровото преместване на магистратите от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Не се споделят изложените като основания за взетото решение мотиви, че въпреки наличието на свободни длъжности прокурор във Върховна прокуратура , поради закриването на Върховната административна прокуратура, за която е бил обявен конкурсът, не са налице основания за назначения по реда на чл. 193, ал 6 ЗСВ, както и че назначаването трябва да стане в 9-месечния срок. Съдът намира, че въпросът за наличие на освободени длъжности следва да бъде разгледан съобразно промените в Конституцията на Република България, обн. ДВ бр.106/22.12.2023 г., в периода на 9-месечния срок по чл. 193, ал. 7 от ЗСВ, както по време на съществуване на органа на съдебна власт Върховна административна прокуратура от 06.12.2023 г. до 23.12.2023 г., така и след това, когато според конституционните промени се приема, че не е съществувал друг орган на съдебната власт освен Върховна прокуратура. В проведеното производство по чл.193 ГПК, оспорването е доказано и с него са опровергани мотивите на ПК на ВСС по приемане на оспореното решение от 30.07.2025 г., че няма свободни/освободени бройки за длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура и впоследствие във Върховната прокуратура. В периода 06.12.2023 г. -06.09.2024 г., към посочените 8 свободни длъжности от справката следва да се прибавят и 12- те свободни длъжности към 28.12.2023 г., като същите стават общо 20 /двадесет/. Прокурорската колегия на ВСС не е изпълнила задължението си по силата на закона да следи за освобождаване на длъжности и не е предприела действия за повишаване на следващи кандидати по списъка на окончателното заемане на конкурсните места, което не е обусловено от наличието на нарочно представено от участниците в конкурса заявление. Напротив, колегията, действайки в условията на обвързана компетентност, е тази, която трябва да предложи на кандидатите, отговарящи на условията, да бъдат назначени на длъжността по предвидения за това ред. В съответствие с разписаната в § 3 от Наредба 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, следващият по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, посочен в чл. 43, ал. 1, е кандидатът, който е участвал, но не е бил назначен на някоя от обявените в конкурсната процедура длъжности за съответния орган на съдебната власт и е получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5, 00". При анализа на установената легална дефиниция следва да се вземе предвид съдържанието на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, съгласно която, при наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване. Конкурсната процедура "приключва" пред съответната колегия на ВСС, обявила и провела конкурса, с приемането на решения на основание чл. 193, ал. 3 ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на предварително обявените свободни места. "Продължението" на легитимната конкурсна процедура, предвидено от чл. 193, ал. 6 ЗСВ, е надежден и работещ механизъм за преодоляване на евентуално и междувременно възникнали кадрови дефицити в системата на съдебната власт и следва да се осъществи в рамките на 9-месечния срок, който започва да тече от приемането на решенията за назначавания на обявените свободни места. За целта кадровият орган следва да е проверил свободните места, които ще се заемат по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и да предприеме действия по назначаване на кандидатите, за които е възникнало материалното субективно право. В рамките на деветмесечния срок по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ административният орган, при осъществяването на правомощията си по реализиране на конкурсната процедура, не е проследил на практика новоосвободените щатни бройки, за което свидетелстват приложените писмени доказателства. От тях е видно в кой момент са овакантени длъжностите и докога са налице същите. Преценявайки, че за жалбоподателя не са изпълнени условията и не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ към момента на приемане на решението си по т.1.7 от Протокол 27/30.07.2025 г., ПК на ВСС е постановила един незаконосъобразен акт, в противоречие с принципите за предвидимост, справедливост и равенство в кариерното развитие на магистратите, който акт, макар и приет от компетентен орган, в пределите на неговите правомощия и в предвидената форма, е издаден без да се спазят административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна, а преписката- на изпращане на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Висшият съдебен съвет (юридическото лице, в състава на което е органът, издал акта) следва да заплати на процесуалния представител на Л. Р. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, което, преценено при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, се определя на 1 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, вр. с чл.187 и чл.193, ал.8 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,