Решение № 178 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2020 г.

Решение № 178 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мард Трейд" ООД, ЕИК 202257846, представлявано от управителя М. Миленкова, подадена чрез адв. П. Чолаков срещу решение № 2798/09.06.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 4402 по описа за 2019 г. на съда. Касаторът обжалва изцяло решението, като от изложените доводи може да се обоснове твърдение за неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА №Р-22221418002055-091-001/06.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 304/20.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в общ размер на 55 367, 24 лв. и е начислена лихва в размер на 8 977, 31 лв. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Мард Трейд" ООД и е потвърдил изцяло ревизионния акт. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на "Мард Трейд" ООД е проведена ревизия за задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2018 г., приключила с издаване на РА №Р-22221418002055-091-001/06.12.2018 г., потвърден изцяло при обжалването му по административен ред. Съдът е приел, че през съответните ревизирани периоди на дружеството-жалбоподател е било отказано право на данъчен кредит в посочения размер, за доставки, документирани с фактури, издадени от "Луксури Карс 2014" ЕООД, "Мирмидон" ЕООД, "Мария Трейдинг" ЕООД, "Литекс Комерт" ЕООД "Лукс Комерс 96" ЕООД, "Инфраконструкции груп" ЕООД, "Люсила 5" ЕООД, "Боми Трейд" ЕООД и "Топ трейд 17" ЕООД - общо 9 преки доставчика, с предмет на доставките стоки. По същество на спора съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява реалност на доставките по нито една от процесните фактури, поради което е приел, че данъчните органи са приложили правилно материалния закон. Приел е, че по доставките на стоки, обективирани във фактурите на "Луксури Карс 2014" ЕООД, "Мирмидон" ЕООД, "Мария Трейдинг" ЕООД, "Литекс Комерт" ЕООД "Лукс Комерс 96" ЕООД, "Инфраконструкции груп" ЕООД, "Люсила 5" ЕООД, "Боми Трейд" ЕООД и "Топ трейд 17" ЕООД, касаещи плодове и зеленчуци, съпътстващи доставката документи не са представени нито от доставчиците, нито от ревизираното дружество, поради което стоката не може да бъде индивидуализирана, не може да се установи приемо-предаването й, както и използването им за икономическата дейност на ревизираното лице. В заключение е приел, че правилно е приложена нормата на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение непризнатия данъчен кредит по доставките на стоки. Така постановеното решение е правилно. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за фактурите, издадени от процесните доставчици "Луксури Карс 2014" ЕООД, "Мирмидон" ЕООД, "Мария Трейдинг" ЕООД, "Литекс Комерт" ЕООД "Лукс Комерс 96" ЕООД, "Инфраконструкции груп" ЕООД, "Люсила 5" ЕООД, "Боми Трейд" ЕООД и "Топ трейд 17" ЕООД, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано. Съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС реалността на доставката е абсолютна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС., правилно съдът е приел, че освен наличието на данъчен документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. Според трайната практика на ВАС, притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки/услуги. За издадените от доставчиците фактури в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод действително осъществена от страните стопанска операция. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да притежава всички документи, свързани с доставките и да установи реалното им осъществяване, предпоставките и условията за упражняване на субективното материално право на данъчен кредит. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки от доставчика към ревизираното лице. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. В случая липсват съпътстващи документи към фактурите на посочените девет доставчика, поради което остава неизяснен механизмът на доставката – наличие на договорни отношения между ревизираното лице и доставчика, договорени цени, как вещите, предмет на доставките са били индивидуализирани за всяка конкретна доставка, както и кога и на кого са били предадени, като се държи сметка за родовоопределения характер на вещите и начина за прехвърляне на собственост върху тях. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело № 285/11). Настоящата инстанция намира, че при липса на съпътстващи доставките документи, само въз основа на представени фактури, не може да се обоснове извод за действително осъществена доставка на стоки, при това именно от издателите на фактурите. Не води до обратен извод и заключението на вещото лице за редовност на воденото от ревизираното лице счетоводство, доколкото това само по себе си не доказва реално получаване на фактурираните стоки. Въз основа на изложеното, правилно е заключението на съда, че жалбоподателят, при условията на пълно доказване, не е успял да обори извода на органите по приходите за липса на реално извършени доставки, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Луксури Карс 2014" ЕООД, "Мирмидон" ЕООД, "Мария Трейдинг" ЕООД, "Литекс Комерт" ЕООД "Лукс Комерс 96" ЕООД, "Инфраконструкции груп" ЕООД, "Люсила 5" ЕООД, "Боми Трейд" ЕООД и "Топ трейд 17" ЕООД, при което законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит по тези фактури. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски на Дирекция "ОДОП" гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 091 лева. Превид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,