Решение № 5034 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2010 г.

Решение № 5034 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 877 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1930/09 г. С обжалваното решение, по жалба на "Стоянов Транс" ЕООД е отменен РА № 03900178/16.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 295/22.06.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, в която е начислен ДДС в общ размер на 70 000 лева за д. п. м. 07.2008 г. по фактури № 44/4.07.08 г.; № 45/7.07.2008 г.; № 46/9.07.2008 г.; № 47/14.07.2008 г.; № 48/15.07.2008 г.; № 49/18.07.2008 г.; № 50/21.07.2008 г.; № 51/24.07.2008 г.; № 52/29.07.08 г.; № 53/30.07.2008 г., издадени от "Стоянов транс" ЕООД. Със същото решение дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на "Стоянов транс" ЕООД разноски в размер на 600 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Оплакванията на касатора са, че съдът е формирал извода си за наличие на вътреобщностни доставки по процесните фактури въз основа на частни писмени документи, част от които са представени от жалбоподателя едва в съдебната фаза на съдебния спор и оспорени от ответника. Също така съдът не бил обсъдил всички възражения на ответника, едно от които е, че наличието на ВОП изисква възмездност на доставката, а в конкретния случай по доставките не е осъществено плащане. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство "Стоянов транс" ЕООД чрез своя процесуален представител по делото оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение на Варненския административен съд. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е преценил доказателствата по делото в съответствие с чл. 236, ал. 2 от ГПК. Становището на прокурора е, че не е оспорена истинността на представените частни документи по реда на чл. 193 от ГПК, както и не е оспорена приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното: Пред Административния съд - Варна, "Стоянов Транс" ЕООД е оспорил законосъобразността на РА № 03900178/16.04.09 г., издаден от ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 295/22.06.09 г. на зам.- директора на дирекция "ОУИ" - Варна. В оспорената част с РА на ревизирания субект - "Стоянов Транс" ЕООД е определено допълнително задължение за ДДС, за м. 07.2008 г. в резултат на преценка на органа по приходите, че по фактури № 44/4.07.08 г.; № 45/7.07.2008 г.; № 46/09.07.2008 г.; № 47/14.07.2008 г.; № 48/15.07.2008 г.; № 49/18.07.2008 г.; № 50/21.07.2008 г.; № 51/24.07.2008 г.; № 52 от 29.07.08 г.; № 53/30.07.2008 г., издадени от "Стоянов транс" ЕООД не са налице вътреобщностни доставки, а стоките по тях са реализирани на националния пазар, без във връзка с тези доставки да е начислен ДДС. Този извод на органа по приходите е обоснован с резултата от насрещната проверка, направена на румънския получател "Диксон" ООД по фактурите, в резултат на която се е установило, че последният не е открит на декларираните от него адреси. Административният съд отменя РА в обжалваната му част като незаконосъобразен. Съдът възприема като установена следната фактическа обстановка. "Диксон" ООД е функционираща фирма, което се установявало от констативен сертификат (актуално състояние). Дружеството е регистрирано по ДДС на 23.06.95 г. Дружеството е наемател на обект, находящ се на ул. "Щефан сел Маре" № 107, партер, окръг Констанца, което се установявало от договор за наем от 27.01.2005 г. и анекс към него от 15.12.07 г. "Диксон" ООД е декларирало за тримесечие от 2008 г. покупка на стоки на стойност 639 384 леи с доставчик (вътрешносъюзен оператор) страна България, "Стоянов Транс" ООД, което се установявало от сборна декларация за вътрешносъюзна доставка № 390/вх. № 53/323 от 25.09.2008 г. От представената статистическа декларация Интрастат за отчетен период юли 2008 г. на ТД "Диксон" ООД се установявало деклариран внос на стока с тегло 205 000 кг и фактурна и статистическа стойност 639 384 леи. Съдът е кредитирал процесните фактури, товарителниците, опаковъчните листа и приемо-предавателните протоколи към всяка една от фактурите, приемайки, че жалбоподателят притежава необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки по всяка една от фактурите. Съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, приемайки за установено начисляването на ДДС по процесните фактури при доставчика. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на възраженията, направени от ответника по доказателствената стойност на събраните по делото документи, което от своя страна рефлектира върху обосноваността на направените изводи. Обосновано и правилно, съдът приема за установено обстоятелството, че "Диксон" ООД е действаща фирма, регистрирана по ДДС, тъй като тези факти се установяват от представените по делото официални писмени документи - констативен сертификат (актуално състояние), сертификат за регистрация, издадени от Министерство на правосъдието - бюро на търговския регистър при съда в Констанца, както и сертификат за регистрация по ДДС, издаден от национална агенция за данъчна администрация. Видно от тези документи е, че седалището и данъчният адрес на дружеството е в гр. Констанца, ул. Щефан сел Маре № 107. В констативния сертификат като доказателство за адреса на управление на дружеството е посочен договор за наем № 550523 от 27.01.2005 г. с дата на изтичане на срока 1.01.2008 г. В този смисъл, удостоверените обстоятелства съответстват на съдържанието на представения по делото договор за наем от 27.01.05 г. поради което следва да се приеме, че до 1.01.2008 г. "Диксон" ООД е бил наемател на партерно пространство, оборудвано за офис и складиране на стоки в гр. Констанца, ул. "Щефан сел Маре" № 107. Констативният сертификат (актуално състояние) удостоверява вписаната в търговския регистър информация за "Диксон" ООД към 13.08.09 г. Видно от съдържанието на този сертификат е, че е отбелязано изтекъл срок на седалището - 1.01.2008 г. Това удостоверено обстоятелство не кореспондира със съдържанието на допълнително споразумение от 15.12.2007 г. според което "Диксон" ООД е бил наемател на имота до края на 2008 г. Тази противоречива информация не е обсъдена от административния съд въпреки, че с молба (лист 138 от делото) процесуалният представител на ответника е възразил, че допълнителното споразумение е без достоверна дата. Административният съд е кредитирал допълнителното споразумение, приемайки, че договорът за наем на оборудваното партерно пространство е удължен до 31.12.2008 г. без обаче изрично да изложи съображения защо дава вяра на съдържанието на това споразумение, а не на обстоятелството, удостоверено с констативния сертификат, както и на информацията, че на този адрес друга фирма, осъществява дейност, получена във връзка с молбата по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003. Липсата на мотиви по този въпрос води до необоснованост на извода, че към момента на доставките, "Диксон" ООД се е намирал на адреса в гр. Констанца и е получил стоките, транспортирани до там. За да не признае наличието на вътреобщностни доставки по процесните фактури, органът по приходите не е зачел доказателствената стойност на представените към фактурите ЧМР и протоколите за приемане, тъй като същите тези документи са поискани, но не са представени п реда на извършения обмен на информация с румънската данъчна администрация. Административният съд е кредитирал посочените документи. Видно от съдържанието на формуляр "SCAC 2004" с референтен номер Е_BG_RO_20081229_001945_003453 е, че органът по приходите е искал от румънския си колега изпращане на въпросните фактурите и CMR към тях, както и счетоводната документация за периода м. 07.2008 г. Не се спори, че исканите документи не са изпратени с отговора на запитания орган, тъй като на декларирания адрес е открита друга фирма. При това положение, административният съд следваше да изложи мотиви защо приема, че тези документи съществуват и при румънския получател по фактурите. От друга страна представената по делото статистическа декларация Интрастат (лист 50-ти по делото) доказва, че "Диксон" АД е получател по вътреобщностни доставки от България на стока, на стойност 639 384 леи и с нетна маса на стоките 205 000 кг. Кодът на стоката - 15111090, посочен в декларацията (на румънски език) съгласно Комбинираната номенклатура 2008 е за палмово масло и неговите фракции. Стойността на стоката по тази декларация съответства на сумата на вътре съюзните доставки, посочена в Сборна декларация за вътресъюзна доставка 390, в която като вътресъюзен оператор е посочен "Стоянов Транс" ООД. Тези документи, макар и депозирани пред публичноправен орган - Министерство на финансите, администрацията на публичните финанси на окръг Констанца, по своето съдържание представляват изявления на частноправен субект. В този смисъл те не разполагат с по-голяма доказателствена стойност от останалите представени по делото частни документи. Административният съд е следвало да анализира доказателствената стойност на представените документи (в това число и информацията от насрещната проверка при румънския получател), да ги прецени и в тяхната съвкупност, след което обосновано да посочи релевантните фактите, които счита за установени или неустановени, и чия е била тежестта за доказването им. Въз основа именно на такива мотиви, касационната инстанция би могла да са осъществи проверка за правилност на направените изводи от първоинстанционния съд, респективно за постановения резултат. Допуснатите нарушения от административния съд при обсъждане на доказателствата и направените възражения са съществени, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Варна. Воден от горното, Върховният административен съд,