Решение № 3660 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11812/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт Я. Христова, срещу Решение 1817 от 24.10.2023 г., постановено по адм. д. 1188 по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив) за 2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-187-0115967 от 05.05.2023 г. (ЗНПАМ), издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на К. Гуджерова ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 50,00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неговата необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, обратно на приетото от първоинстанционния съд, ЗНПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагането им. Поддържа становище, че съдът не съобразил това, че административното нарушение е безспорно установено. Излага подробни съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена посочената ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът К. Гуджерова ЕООД, чрез адв. К. Темчев, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в писмено становище, в които по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-187-0115967 от 05.05.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на К. Гуджерова ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект ресторант, находящ се в гр. Раковски, ул. Москва 25, стопанисван от К. Гуджерова ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 23.04.2023 г., в 13,15 ч. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС ресторант, находящ се в гр. Раковски, ул. Москва 25, стопанисван от К. Гуджерова ЕООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на консумация на минерална вода, кафе, сандвич и порция пилешки хапки на обща стойност 23,20 лв. и заплащането й в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Изведен е дневен финансов Х отчет от ФУ, от който е установено, че липсват регистрирани продажби. По данни от фискалното устройство касовата наличност следвало да бъде 2252,30 лв., а реално била установена сумата от 505,40 лв. или отрицателна касова наличност от 1746,90 лв. По данни на сервитьора сумата от 2230,00 лева са погрешно маркиран оборот. За установените факти е съставен ПИП cep. АА 0115967 от 23.04.2023 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на представените доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Направил извод, че търговецът е извършил нарушение неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока. Въпреки това, с обжалваното съдебно решение оспорената ЗНПАМ е отменена. За да постанови този резултат съдът изложил съображения, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца са бланкетни, а не конкретни. Във връзка с последното съдът изразил съгласие с извода на административния орган, че неотчитането на приходи от търговска дейност и свързаното с него отклонение от данъчно облагане оправдават засилена законодателна защита, но мотивирал становище, че ПАМ следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай, като такива съображения не са посочени в оспорения акт. В допълнение съдът посочил, че органът не е съобразил цялостното поведение на търговеца, при индивидуализиране продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. В допълнение взел предвид, че бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В този смисъл приел, че ЗНПАМ е издадена в несъответствие с приетото в Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-97/2021 г. Съдът изразил становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката не съдържат никаква конкретика. Счел, че посочените от органа цели за прилагане на ПАМ са легитимни, но не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая, включително констатирал пълната липса на мотиви относно продължителността на срока. По тези съображения спорната ЗНПАМ била отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. Обстоятелствените му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към тях. По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ със закона в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие и приложимостта на цитираното решение на СЕС към случая. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП, cep. АА 0115967 от 23.04.2023 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не. Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ обаче е преценката на съда, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е надлежно мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение, които да повлияят на преценката относно срока на ПАМ. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС Пловдив е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои относими към същинската преценка реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения размер от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. Обосновано е съобразено от съда Решение на СЕС по дело С-97/21 г. То е приложимо към казуса. В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че по делото е представен издадения срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F704654 от 04.05.2023 г. във връзка със същото нарушение, за което е предприета ЗНПАМ. По делото са представени от страна на ответника в настоящото производство два броя наказателни постановления (НП) срещу "К. Гуджерова" ЕООД с 726490-F704654 от 20.09.2023 г., 726484-F704676 от 20.09.2023 г. и предупреждение 726485-F704671 от 20.09.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, издадени при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав, като имуществените санкции са заплатени в намален размер от 80%, видно от представените платежни нареждания. Издаването на посочените наказателни постановления са неоспоримо доказателство за инициирането и провеждането на паралелно административнонаказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021 г. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. В полза на ответника по касация се присъждат разноски в размер на 1600,00 лв. съгласно списъка на разноските и доказателства за извършването им - за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение