Решение № 3422 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14046/2010 г.

Решение № 3422 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14046/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Смолян, против решение № 274 от 8.10.2010 г., постановено по административно дело № 269 по описа за 2010 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено решение № 17/8.06.2010 г. на директора на РУСО - Смолян, потвърдило разпореждане № 4902136110 от 11.03.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Смолян, постановено е изпращане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Фатма Чернягова за отпускане на добавка към личната й пенсия при спазване на дадените в решението задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, и е осъдено РУСО - Смолян да заплати на Фатма Салихова Чернягова сумата от 150 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорар. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответницата Фатма Салихова Чернягова от с. Змейца, обл. Смолян, чрез повереника си адв. Чепишев в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 274/8.06.2010 г. на директора на РУСО - Смолян и оставеното в сила с него разпореждане № 4902136110 от 11.03.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Смолян, с което на Фатма Салихова Чернягова от с. Змейца е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че към момента на постановяване на принудителната административна мярка (25.07.1948 г.), заявителката не е бил родена, а е родена по-късно - на 13.02.1949 г., в населеното място, където семейството й е било изселено. За да отмени оспореният административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че касационната ответница попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, които са били изселени по административен ред заради политически убеждения и на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от същия закон има право на добавка към получаваната пенсия. Този правилен извод се основава на обстоятелството, че от раждането си на 13.02.1949 г. до 12.03.1954 г. лицето е живяло в с. Ресен, където родителите й са били изселени по политически причини. Горният факт е установен с представеното още пред административния орган Решение от 21.09.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Смолян, което в сила и представлява стабилен административен акт. Неоснователен е касационният довод за неправилно тълкуване на чл. 9, ал. 1, точка 22 от ЗПГРРЛ, която създава право на добавка към пенсията за лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред. Касаторът поддържа, че лицето не може да се счита за изселено, единствено поради обстоятелството, че не е било родено към датата на постановяване на принудителната административна мярка. Това становище е неправилно, защото репресивната мярка "изселване" се налага за определен срок, а не за деня на издаване на акта за постановяването й, и действа по време на цялото изтърпяване на принудителната административна мярка. Макар тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането на Фатма Чернягова на 13.02.1949 г. в мястото на принудителното заселване до напускане на същото на 12.03.1954 г. и тя е търпяла негативите на упражнена по отношение на семейството политическа репресия, изразяваща се в изселване в с. Ресен. Фактът, че ответницата по касация е бил родена по време на принудителното изселване не отменя и не омаловажава негативните последици от разглежданата репресия, приложена спрямо нейното семейство. Репресивната мярка не преустановява своето действие с налагането й чрез издаване на административния акт, а продължава до нейното изтърпяване. Необичайните условия за живот са дали отражение върху развитието на роденото в мястото на репресията дете. Съгласно § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ, интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са и членовете на семейството, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца. Ето защо, в качеството си на малолетен член на семейството Фатма Чернягова попада в кръга на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред", определен от § 3а, т. 4 от Допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, и от § 1, т. 4 (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2009 г.) от Допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения в касационната жалба. Изразеното от касатора становище не е съобразено с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Върховният административен съд не споделя изразеното становище от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, на което се позовава касаторът в касационната жалба. Родената след началото на изпълнението на репресивната мярка в процесния случай Фатма Чернягова в периода от 13.02.1949 г. до 12.03.1954 г. е търпяла неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. Поради това и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 от ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ и следва да й бъде признато правото на месечна добавка към получаваната пенсия. От горното явства, че административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, и като се е произнесъл в същия смисъл, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Преписката следва да бъде изпратена за решаване на въпроса по същество на длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане на пенсии и добавки към тях. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответницата по касация за присъждане на деловодните разноски, което следва да бъде уважено в размер на 150 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред тази инстанция адвокат, реализирал защитата й пред ВАС с подаването на писмен отговор на касационната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,