Решение № 13230 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2016 г.

Решение № 13230 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. против решение № 1286 от 13.06.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 3221/2015 г., с което е отменен частично ревизионен акт № 031204423/21.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с Решение № 203/15.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП в частта, на дружеството "Елеонора" ЕООД е начислен ДДС в размер на 5417,56 лв. за данъчен период м. 05.2012 г. и ДДС в размер на 1 300 лв. за м. 06.2012 г. както и в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Елеонора" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Савов взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно писмено становище по съществото на делото. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 11174/27.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9838/14 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1334/09.06.2014 г. по адм. д. № 2147/2013 г. по описа на Административен съд -В., в частта в която е отхвърлена жалбата на "Елеонора" ЕООД против ревизионен акт № 031204423/21.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с Решение № 203/15.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП в частта, на дружеството "Елеонора" ЕООД е начислен ДДС в размер на 5417,56 лв. за данъчен период м. 05.2012 г. и ДДС в размер на 1 901,25 лв. / 600 и 1300/ за м. 06.2012 г. ВАС е дал задължителни указания които следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото. За да обоснове формирания краен правен извод, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав при новото разглеждане на делото е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните в хода на съдебното обжалване доказателства както и изготвената във връзка със задължителните указания на ВАС ССчЕ и след техния анализ е приел, за неправилен извода на органите по приходите, че получените плащания от 23.05.2012 г. и от 29.05.2012 г. в общ размер от 32 505.39 лева са от търговски сделки на ревизираното дружеството и че са налице основания за начисляване на ДДС. В мотивите си е изложил твърдение, че този извод не е подкрепен с никакви фактически установявания за обстоятелства, релевантни за възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Следователно, ревизионният акт в частта на начисляване на ДДС в размер на 5 417.56 лева в данъчен период м. май 2012 г. е неправилен и поради това следва да бъде отменен. Също е изложил и мотиви за неправилност на извода на административният орган, че жалбоподателят е бил длъжен да начисли ДДС в размер на 1 300 лева за получено плащане в размер на 7 800 лева по банков път на 13.06.2012 г. във връзка с покупко-продажба на апартамент А 23, предвид факта, че този данък е бил начислен с фактура № 11/29.07.2011 г. и разчетен с бюджета, поради което е отменил ревизионният акт и в тази му част. Решението е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото съдът е изпълнил задължителните указания посочени в отменителното решение на Върховния административен съд. Назначил е и е приел съдебно-счетоводна експертиза, която е обсъдил наред с останалите доказателства по делото и становищата на страните. Относно начисления данък върху добавената стойност в размер на 5 417,56 лв. за данъчен период месец 05.2012 г. Съдът, след извършване на анализ на приложените по делото доказателства, е приел за неправилен извода на органите по приходите, че получените плащания от 23.05.2012 г. и от 29.05.2012 г. в общ размер на 32 505,39 лв. са от търговски сделки на дружеството, и че са налице основания за начисляване на ДДС. З. да възникне задължение за начисляване на ДДС следва да е установено по несъмнен начин, че данъчно задълженото лице е извършило доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, т. е. че е прехвърлило в полза на трето лице правото да се разпорежда с вещ като собственик, или че е извършило услуги. В този случай възниква данъчно събитие и на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за лицето да начисли ДДС. С. да се има предвид, че ревизията на "Елеонора" ЕООД е проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което в тежест на органите по приходите е да докажат изпълнението на условията за начисляване на ДДС - извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 2, респективно ал. 7 във връзка с ал. 6 от ЗДДС. В този смисъл са дадени и задължителните указания от ВАС в отменителното решение, а именно: "При новото разглеждане съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да даде указания на директора на дирекция ОДОП В., че следва да установи обстоятелствата, които пораждат задължението за начисляване на ДДС от ревизираното лице в данъчен период м. 05.2012 г. и по-конкретно, че получените плащания от Аzdio L. касаят извършени от дружеството доставки на стоки или услуги, както и настъпването на данъчно събитие по тези доставки съгласно чл. 25 ЗДДС в посочения данъчен период и да му даде възможност да сочи доказателства в тази връзка". Въпреки това, органа по приходите не е представил убедителни доказателства в подкрепа на изложените в РД и РА твърдения. В подкрепа на изложеното е и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на начисления ДДС в размер на 1 300 лв. за месец 06.2012 г., настоящата съдебна инстанция приема следното: Съгласно приетата и неоспорена от страна на процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" В., органите по приходите неправилно са възприели, че получените плащания са от търговски сделки на дружеството. "ЕЛЕОНОРА" ЕООД, е било длъжно да начисли ДДС в размер на 1 300 лв. за полученото плащане в размер на 7 800 лв. по банков път на 13.06.2012 г. във връзка с покупко - продажба на апартамент А 23. В заключението на вещото лице е установено, че този данък е бил начислен с фактура № 11 от 29.07.2011 г., и е разчетен с бюджета, следователно, съдът правилно е отменил ревизионният акт и по отношение на начисления ДДС в размер на 1 300 лв. за месец 06.2012 г. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на "Елеонора" ЕООД като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 450 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,