Решение № 2902 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2019 г.

Решение № 2902 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисия) срещу решение № 211/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 159/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. (АС-С. З.). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено решение № 96/15.02.2019 г. по преписка 589/2018 г. на КЗД. Подробни съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на решението на ЗДС са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Окръжен съд – С. З., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за недопустимост, нередовност и неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответната страна Д. П. изразява становище за основателност на касационната жалба като иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Неоснователни са доводите на Окръжен съд-С. З. за недопустимост и нередовност на касационната жалба. Комисията за защита от дискриминация е страна в първоинстанционното производство и има право на касационна жалба срещу съдебното решение, с което се отменя акт, постановен от неин състав. Касационната жалба съдържа всички реквизити по чл. 212 от АПК независимо, че обосноваването на наведените касационни основния не е подробно, поради което е приета за редовна при нейното администриране. С обжалваното решение № 211/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 159/2019 г. по описа на АС - С. З. е отменено Решение № 96 от 15.02.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 589/2018 г., с което е установено, че Окръжен съд - С. З. е извършил акт на нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "обществено положение" спрямо Д. П. поради действията, свързани с неосигуряване на достъп до информацията за съдебни дела на Окръжен съд-С. З. чрез уеб портал, което представлява по-неблагоприятно третиране спрямо лица, които са адвокати – членове на Адвокатска колегия С. З.. АС - С. З. е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено при неправилното приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване акт на КЗД. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е приел за установено, че уеб портала, достъпът до който Д. П. е посочила като проява на дискриминационно поведение, не е собственост на Окръжен съд - С. З.. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Само въз основа на този категорично установен факт от АС - С. З. се налага еднозначния извод, че решението на КЗД, с което е прието за установено, че именно Окръжен съд - С. З. е извършил дискриминационен акт чрез уеб портал, който неосигурява достъп до информацията за съдебните му дела за адвокати, които не са членове на Адвокатска колегия - С. З.. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил разграничение между задължението на всички съдилища да осигуряват достъп до съдебни актове по силата на чл. 360в, ал. 2 от Закона за съдебната власт чрез единния портал за електронно управление и описаните в решението на КЗД действия, които са различни и са предхождащи влизането в сила на тази норма. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение