Решение № 13355 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2018 г.

Решение № 13355 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Алендар, чрез назначения му процесуален представител адв. С. Велева, срещу Решение № 78 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 589 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2017 г. в отхвърлителната предявения от Алендар иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") част. С посоченото съдебно решение ГД "ИН" е осъдена, на основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да заплати на Алендар обезщетение в размер на 350, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста – гр. Казанлък за периода 04.07.2014 г. – 13.02.2015 г., като предявеният иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 30000, 00 лв. е отхвърлен. Предвид изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че се твърди постановяване на съдебното решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон и се твърди неговата необоснованост – касационни основния по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е взел предвид претърпените неимуществени вреди, доказани в пълен обем, поради което е присъдил значително занижен размер на обезщетението. Поддържа се становище, че претендираните неимуществени вреди – негативни психически изживявания, дискомфорт при престоя и здравословни последици от лошите условия са доказани в пълна степен в хода на съдебното производство. Затова за търпените през исковия период болки и страдания вследствие на липсата на нормални хигиенно – битови условия, осигуряване на адекватно и своевременно лечение в Ареста – гр. Казанлък Алендар следва да бъде обезщетен по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел продължителността на престоя на лицето в ареста, обостряне на неговите заболявания, причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху психиката, здравето и общото психическо състояние на Алендар. По изложените в касационната жалба причини, се моли отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява лично, но се представлява от назначения му процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки. Ответникът – ГД "ИН" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който също оспорва касационната жалба, а по същество моли решението в обжалваната част да остане в сила. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е адекватен на установените по делото факти. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – Стара Загора е разгледал предявения иск от Алендар срещу ГД "ИН", с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение в размер на 30000, 00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в Ареста – гр. Казанлък при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража", вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно – хигиенни и битови условия за периода от 04.07.2014 г. до 13.02.2015 г. При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Алендар заради причинените му неимуществени вреди в исковия период от лошите условия в Ареста – гр. Казанлък за допустим, доказан по основание, но частично основателен по размер, поради което го уважил до сумата от 350, 00 лв., а в останалата част отхвърлил иска. Именно в последната част решението е предмет на касационна проверка. Първоинстанционният съд е направил подробно обоснован извод, че част от фактите, досежно описаните в исковата молба битови и санитарно – хигиенни условия, при които бил поставен Алендар в исковия период при пребиваването му в Ареста – гр. Казанлък, а именно за липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на възможност за естествено проветрение на помещението и на минимално изискуема жилищна площ, са доказани. Наред с това, приел за безспорно установено, че за целия период на задържането в Ареста – гр. Казанлък Алендар е бил лишен от правото му на престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 240 ЗИНЗС. Предвид това, съдът направил извод, че посочените обстоятелства в своята съвкупност, преценени във връзка с продължителността от време, през което Алендар е бил в Ареста – гр. Казанлък, несъмнено водят до неблагоприятно засягане на неговата личност, с което се нарушава забраната по чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС. Приел, че по степен и интензитет създаденото на Алендар неудобство е такова, което да се квалифицира като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Налице е, според съда, необосновано нарушаване на негови основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), с неблагоприятно отражение в личната му сфера. Като съобразил кумулативния ефект на част от условията, при които бил поставен Алендар при престоя му в Ареста – гр. Казанлък, съдът ги квалифицирал като унизителни и нехуманни. Мотивирал се, че доколкото установените по делото условия не отговарят на изискванията на чл. 3 КЗПЧОС и е налице нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС, следва да се направи предположение, че тези условия са причинили неимуществени вреди на задържаното лице. Настъпването на последните, на основание чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното. На следващо място съдът изложил подробни съображения, предвид които приел, че по делото останали недоказани твърденията на Алендар за неосигуряване в Арест – гр. Казанлък на условия за поддържане на хигиената в спалните помещения и в общите санитарни помещения, както и за липса на други битови условия – на пряк достъп до дневна светлина, на вентилация и на достатъчно отопление. Направил извод също така, че по делото не са събрани и доказателства за влошаване на здравословното състояние и обостряне на заболяванията на лицето за периода на задържането му в този арест. Мотивирал се, че в повечето случаи при извършените медицински прегледи е направено заключение, че Алендар е "клинично здрав", а "паническото разстройство", за което е диагностициран и лекуван, не може да се разглежда като последица от условията, при които той е изтърпявал мярката "задържане под стража". Въз основа на така приетото, първоинстанционният съд направил извод, че в случая негативните преживявания, физическият и емоционален дискомфорт на Алендар, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваната мярка за неотклонение "задържане под стража", макар и без конкретно увреждане на здравето, представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС. Въз основа на това направил заключение, че кумулативно са налице елементите на правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по която причина приел предявения иск за доказан по основание. Относно размера на присъденото обезщетение съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като отчел обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението по чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС, исковия период, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания без конкретно увреждане на здравето и като приложил чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, съдът направил извод, че искът следва да се уважи до размера на 350, 00 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а в останалата му част до пълния предявен размер от 30000, 00 лв. го отхвърлил като неоснователен. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС – Стара Загора е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Алендар искова претенция във връзка с битовите условия в Ареста – гр. Казанлък до размера на 350, 00 лв. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните помещения в Ареста – гр. Казанлък съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата относно липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на възможността за естествено проветрение на помещението и на минимално изискуема жилищна площ, по който въпрос спор няма пред настоящата инстанция предвид липсата на подадена жалба от ГД "ИН". Относно твърденията на Алендар за неосигуряване в Ареста – гр. Казанлък на условия за поддържане на хигиената в спалните помещения и в общите санитарни помещения, както и за липса на други битови условия – на пряк достъп до дневна светлина, на вентилация и на достатъчно отопление, както и относно размера на присъденото обезщетение съдът е мотивирал решението подробно, като съображенията му, основани на правилна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства се споделят изцяло от настоящия съд, предвид което не е нужно да се повтарят. Не се възприемат като основателни от настоящия състав оплакванията на Алендар, че съдът не отчел установената и доказана по делото връзка между условията в ареста и заболяване (неконкретизирано) на лицето. Доказателства в тази връзка не са ангажирани. Наред с това, съдът е обсъдил приложената медицинска справка и медицински документи на Алендар и е направил обосновани на доказателствата изводи. Въз основа на така приобщените по делото доказателства не може да се направи и извод, че на Алендар не е било осигурено медицинско обслужване според нуждите му. Тъкмо обратното, по делото са представени достатъчно доказателства, че предоставянето на медицинска помощ е било обезпечено. В тази насока е и казаното от разпитаните по делото свидетели. В допълнение обосновани и в съответствие с материалния закон са и направените от съда изводи относно възприетата неоснователност на претенцията във връзка с твърдяната липса на други битови условия – пряк достъп до дневна светлина, на вентилация и на достатъчно отопление. Неоснователно е и недоволството на Алендар във връзка размера на присъденото обезщетение. Този размер е определен в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД и ще го възмезди адекватно. Съдът е преценил критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за касационния жалбоподател – липса на установени по делото конкретни здравословни негови увреждания във връзка с условията, при които е бил поставен той. Присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него. В тази връзка и предвид твърденията на Алендар за незаконосъобразни бездействия, правилно е съобразен от съда кумулативният ефект на установените по делото неблагоприятни условия (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), при които той е бил поставен в контекста на времето, през което е престоял в Ареста – гр. Казанлък (около седем месеца) и характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Ето защо, според настоящия състав първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и е определил размер на обезщетението, който се явява достатъчен, за да възмезди претърпените от Алендар неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не се явява занижен, както твърди настоящият касационен жалбоподател и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него. Предвид всичко гореизложено решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 350, 00 лв. до претендирания размер на обезщетението от 30000, 00 лв. е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение