Решение № 15748 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2020 г.

Решение № 15748 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Цонева от [населено място] против решение № 29/10.08.2020 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 33/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 590/23.12.2019 г. на кмета на [община] за премахване на незаконен строеж: "Покрит навес с оградна стена към УПИ XIV-1359 и масивна ограда с бетонов цокъл и ажурни елементи от ковано желязо в УПИ XV-1357, кв. 121, [населено място], [улица]". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна кметът на [община] не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, включително относно това нарушен ли е принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Изложени са също съображения, че не е налице нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Релевантните за спора факти, свързани с вида и характеристиките на разпоредения за премахване незаконен строеж, включващ покрит навес с оградна стена и масивна ограда с бетонов цокъл и ажурни елементи от ковано желязо, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, в това число и от заключенията на назначеното вещо лице, и не са били опровергани от жалбоподателката по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описаните в заповедта постройки представляват строеж по смисъла на закона, правилно категоризирани от шеста категория. Настоящият съдебен състав намира, че в първоинстанционното решение се съдържат достатъчно изводи, сочещи към неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. По делото не е установена точната година на изграждане на строежа, но правилно и във връзка със събраните доказателства е обсъдена допустимостта на извършения строеж спрямо действалите правила и нормативи в периода след 1970 г., откогато датират първите данни за евентуалното съществуване на разпоредения за премахване строеж, като правилно за да достигне до този извод съдът е обсъдил събраните доказателства в цялост, както СТЕ, така и събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъдените свидетелски показания. Правилно е прието от първоинстанционния съд отсъствието на търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на § 16 на ЗУТ или § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ по изложените от съда съображения. В тежест на жалбоподателя е доказване на обстоятелства от които черпи благоприятни правни последици, включително и за ангажиране на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, каквито доказателства по делото не са представени. Съдът излага подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с принципа за съразмерност, съдържащ се в чл. 6 АПК, както и с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Възраженията на жалбоподателката, че постройките са преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и не подлежат на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, правилно са приети от решаващия съд за неоснователни. В този смисъл законосъобразно е анализирана разпоредбата на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и съобразно предназначението и конструктивните специфики на обекта, е направен извод, че същият няма характеристиките на преместваем обект. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК,