Решение № 8945 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуален представител- адв. Е. Кокаларова против Решение 1042/07.02.2024г. по адм. дело 2111/2023г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1538/30.10.2023г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение, и да отмени оспорения пред първата инстанция административен акт. Претендират се съдебни разноски. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1042/07.02.2024г. по адм. дело 2111/2023г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Дева Мария"ЕООД, гр. Бургас срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1538/30.10.2023г. на директора на РЗОК Бургас и е присъдил разноски в полза на РЗОК Бургас. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство съдът е събрал относимите доказателства и след анализ на правнорелевантните факти и обстоятелства е достигнал до съобразен с материално правните разпоредби извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящият касационен състав приема за установено от приобщения по делото доказателствен материал, че процесното административно производство е протекло при съблюдаване на административно производствените правила. Осъществената на лечебното заведение проверка е била надлежно разпоредената със заповед РД-25-989/13.07.2023г. на директора на РЗОК Бургас, във връзка с изпълнението на индивидуалния договор 020903/20.02.2020г., сключен между НЗОК и УМБАЛ Дева Мария ЕООД. В хода на същата, контролните органи са установили нарушения описани в протокол 945/30.08.2023г., въз основа на който след подадено възражение от страна на лечебното заведение и несформиране на арбитражна комисия е издадена процесната заповед за налагане на санкции финансова неустойка от по 200лв. за 31 отделни нарушения както следват: По т. 1 от заповедта за установен пропуск в []документите в хода на хоспитализацията за ИЗ 5166 за хоспитализация от 05.06.2023г. до 13.06.2023г. по КП [номер] на ЗОЛ Г. И. Г.. На 06.06.2023г. е извършена оперативна интервенция - [заличен текст]. От приложения към ИЗ 5166 резултат от хистологично изследване, извършено от МДЛ Лина ЕООД е видно, че не е положено име и подпис на лекар специалист по клинична патология. Прието е, че с този пропуск са нарушени изискванията по чл.55 ал.2 т.2 и 3 от ЗЗО и чл.295 ал.1 т.14 от НРДМД 2020-2022г. От т. 2 до т. 31 от заповедта за неспазени изисквания на чл. 323, ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с хоспитализацията на изброените в акта лица по КП [номер] Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура , като се сочи липсата на писмена информация, отразена в амбулаторен лист за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично- лечебни процедури, както и мотивите за привеждане по КП [номер]. Прието е, че с този пропуск са нарушени изискванията по чл.55 ал.2 т.2 и 3 от ЗЗО и чл.323 ал.2 от НРДМД 2020-2022г. Санкциите за всяко от вменените нарушения на чл. 55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО са наложени за основание чл. 414, ал.3 от НРД за МД 2020- 2022г. в минимален размер от 200лв. Съгласно разпоредба на чл. 414 ал.3 от НРДМД 2020-2022г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. Санкцията по т.1 от заповедта е за констатирано нарушение по чл.295 т.14 от НРДМД 2020-2022г., съгласно която разпоредба при взет материал за хистологично изследване в медицинската документация се прилага резултатът (с положени име и подпис на лекаря, осъществил изследването) с посочената диагноза и пореден номер от патоанатомичния журнал. Между страните липсва спор по отношение обстоятелството, че в разглеждания случай не е било изпълнено изискването резултатът от изследването да е с положени име и подпис на лекаря, осъществил изследването, а и същото се установява от приложените по делото доказателства. Правилно и съобразено с материалния закон, първоинстанционния съд е отхвърлил направеното и пред него възражение, че цитираният текст на НРД не въвежда такова задължение, тъй като изискването е поставено в скоби. Споделят се доводите на ревизирания съд, че така поставеното в скоби изискване има има пояснителен характер на основното визирано задължение, като се внася яснота на съдържанието на нормата, а не се поставят нови изисквания. Ето защо предвид безспорната липса на посочване име и подпис на осъществилия хистологичното изследване лекар, правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на лечебното заведение по т.1 от заповедта. Останалите санкции от т.2 до т. 31 от заповедта са за констатирани нарушения по чл.323 ал.2 от НРДМД 2020-2022г. Съгласно последната разпоредба изпращащият изпълнител на АПр задължително предоставя на приемащия изпълнител на КП Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена амбулаторна процедура писмена информация, отразена в амбулаторен лист за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение, изпълняващо КП [номер]. Във всеки от описаните в от т.2 до т. 31 случаи, спрямо конкретното ЗОЛ е била приложена амбулаторна процедура в клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ Дева Мария гр. Бургас, след което лицето е било насочено за наблюдение в стационарни условия по реда на КП [номер]. Видно от разпоредбата на чл.323 ал.2 от НРДМД 2020-2022г. изпращащият изпълнител следва да изготви и предостави на приемащия изпълнител амбулаторен лист, в който е описано клиничното състояние на пациента, оказаните му диагностично- лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение, изпълняващо КП [номер]. От доказателствата по делото не се установява, за който и да било от описаните от т.2 до т. 31 случаи изискуемата по чл.323 ал.2 от НРДМД 2020-2022г. информация да се съдържа в амбулаторен лист, съставен с оглед изпращане на пациента в приемащо заведение по КП [номер], което е нарушение на реда за оказване на БМП. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразно налагане от страна на административния орган на процесните санкции за описаните от. 2 до т. 31 от заповедта нарушения. Правилно органът е приел, че неиздаването на амбулаторен лист е основание за налагане на оспорените тридесет санкции. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение