Решение № 7649 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2023 г.

ВАСШесто отделение20.06.2024 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 133/08.06.2023 год. постановено по адм. дело 177/2023 год. по описа на Административен съд Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от А. Н. Х., Р. Б. Р. и Н. А. Н. чрез адв.Ц. Димитрова против Решение 133/08.06.2023 год. постановено по адм. дело 177/2023 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане съдът да отмени обжалвано решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Велико Търново чрез юрисконсулт Маринова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-04-9#1/01.03.2023 год. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на А. Н. Х., Р. Б. Р. и Н. А. Н. срещу разпореждане РО-5-04-01283827/17.01.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е разпоредено да внесат сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01241020/23.11.2022 год. в размер на 2 801, 48 лева. При извършената проверка контролният орган е установил, че с ЕР 2137 от заседание 176 от 20.10.2020 год. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД на А. М. А. е определена оценка на работоспособността 90, 4 % ТНР без чужда помощ със срок на валидност три години. Инвалидността е по следните причини: общо заболяване 80, 4 % с дата на инвалидизиране 22.05.2017 год. и военна инвалидност 50 % с дата на инвалидизиране 25.07.1985 год. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК като с ЕР 0151 от заседание 012 от 20.01.2021 год. НЕЛК специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания отменя ЕР 2137 от заседание 176 от 20.10.2020 год. на ТЕЛК и връща за ново произнасяне със следните мотиви С оглед обективна оценка на глобалната функция на [заличен текст] са необходими ВЕТ (при липса на противопоказания), етапна епикриза и амбулаторни листове от проследяване, няма данни защо състоянието на лицето е влошено без да има данни за нов [заличен текст], не са представени актуални [заличен текст] изследвания, не са представени визуализиращи изследвания на [заличен текст], няма медицинска документация обективираща [заличен текст] . С ЕР 0420 от заседание 111 от 06.07.2022 год. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД на А. М. А. е определена оценка на работоспособността 60 % ТНР по следните причини: общо заболяване 60 % с дата на инвалидизиране 22.05.2017 год. и военна инвалидност 30 % с ата на инвалидизиране 25.07.1985 год. Въз основа на ЕР 2137 от заседание 176 от 20.10.2020 год. на ТЕЛК на А. М. А. с разпореждане от 04.12.2020 год. е определена лична социална пенсия за инвалидност в минимален размер за период от 02.10.2020 год. до 01.10.2023 год. След отмяната на решението на ТЕЛК пенсията на А. е прекратена считано от 02.10.2020 год. В резултат е причинена щета на ДОО от акт на медицинската експертиза отменен поради нарушаване на нормативните актове при издаването му. Неправомерно изплатената пенсия за периода от 02.10.2020 год. до 28.02.2021 год. е в размер на 931, 44 лева главница и 183, 88 лева лихва към 23.11.2022 год. С ЕР 0892 от заседание 83 от 30.04.2020 год. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД на М. Г. Г. е определена оценка на работоспособността 80 % ТНР със срок на валидност две години и дата на инвалидизиране 30.04.2020 год. С ЕР 3346 от заседание 218 от 02.12.2020 год. на НЕЛК специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания се отменя ЕР 0892 от заседание 83 от 30.04.2020 год. на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване със следните мотиви: В МЕД на лицето не се намира заявление-декларация за определяне на процент ТНР, в МЕД няма приложена медицинска документация, от която да се прецени необходимостта от продължаване на временната неработоспособност след 22.03.2020 год. С новото ЕР на ТЕЛК 91016 от заседание 217 от 16.11.2011 год. на М. Г. Г. е определена оценка на работоспособността 50 % ТНР със срок на валидност три години и дата на инвалидизиране 09.09.2021 год. С разпореждане от 03.12.2020 год. на длъжностно лице за ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново на Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. След отмяната на ЕР на ТЕЛК с разпореждане от 04.01.2021 год. пенсията е спряна считано от 23.12.2020 год. Пенсионният орган е издал ревизионен акт за начет за реализиране на отговорността на физическите лица (членове на ТЕЛК) за причинена от тях щета на ДОО от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С процесното решение на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на оспорващите срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново. След като е обсъдил представените по делото решения на ТЕЛК и НЕЛК и е възприел фактическите констатации в тях за верни, съдът е изложил мотиви в смисъл, че определянето на по-висок процент ТНР на двете лица и определяне на началната дата на инвалидизиране на Г. в отменените решения на ТЕЛК, са извършени при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и/или при липса на обективни данни. И в двата случая отменените ЕР на ТЕЛК са издадени в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът е приел и че е налице причинена щета на ДОО в посочения в решението на ТП на НОИ размер, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Постановено е при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първоинстанционната жалба оспорващите са направили искане за прилагане към делото на МЕД на А. М. М. и М. Г. Г. с оглед възраженията им, че отговорността на жалбоподателите-членове на ТЕЛК е ангажирана без правно основание за това и с оглед твърдението им, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ е неправилно и незаконосъобразно. В откритото съдебно заседание по делото проведено на 02.05.2023 год. съдът не се е произнесъл по доказателственото искане за прилагане по делото на МЕД на двете лица. Действително процесуалният представител на оспорващите е заявил, че няма нови доказателствени искания, но в протокола не се съдържа изявление, че същият оттегля направеното с жалбата искане за прилагане на двете МЕД. Като не се е произнесъл по своевременно направеното доказателствено искане (а е бил длъжен) съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.171, ал.5 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая оспорващите са посочили доказателства, които искат да бъдат събрани, но съдът не се е произнесъл по искането. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила се квалифицира като съществено, тъй като фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Както бе посочено по-горе предмет на разглеждане в производството пред административния съд е решение на директора на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на членове на ТЕЛК срещу ревизионен акт за начет, с който е определена сума, която членовете на ТЕЛК трябва да върнат, поради отменени техни ЕР. Административният орган приема, а по-късно и съдът, че решенията на ТЕЛК са отменени в следствие на нарушение на нормативните разпоредби при издаването им. Следователно в производството пред първата инстанция е следвало да се провери дали отмяната на решенията на ТЕЛК се дължи на нарушение на нормативните разпоредби при издаването им. Преписката по издаване на решенията на ТЕЛК се съдържа в съответното МЕД на лицето, където се съхранява цялата медицинска документация. Именно тази документация е следвало да провери съда при вземане на решението си дали двете решения на ТЕЛК са постановени в нарушение на нормативните разпоредби при издаването им. При липса на приложени по делото МЕД на освидетелстваните лица не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е извел решаващия си извод, че решенията са постановени при нарушение на нормативните разпоредби при издаването им и съответно са налице предпоставките за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл.110, ал.1 от КСО. Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна. Налице е касационното основание по чл.209, т.3, пред.второ от АПК-съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото следва да се изискат за прилагане по същото МЕД на освидетелстваните лица и след проверка на медицинската документация в тях съдът да се произнесе по възраженията на оспорващите относно твърдяната незаконосъобразност на обжалваното решение. С оглед изхода на спора разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение