Решение № 742 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2015 г.

ВАСVI отделение25.01.2016 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/12.02.2015 г., постановено по адм. дело № 764/2014 г. по описа на Административен съд гр. Перник. ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Перник да заплати на П. В. З. от гр. Перник, ул. "Стара планина" № 110, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 742 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Перник против решение № 37/12.02.2015 г., постановено по адм. дело № 764/2014 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отменено решение № 5502223823/6.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - П. В. З. от гр. Перник, чрез пълномощника адв. Т. Ш., оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отменено решение № 5502223823/6.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 5502223823/1.07.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Перник, с което на П. В. З. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение административният съд е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. З., административният орган неправилно е зачел осигурителния стаж през периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. за стаж от трета категория, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства в тази връзка. Съдът се е позовал на изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, на писмените доказателства по делото - в частност на вписванията в трудовата книжка на лицето, както и на изслушаните свидетелски показания, в резултат на което е направил извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период не е правилно категоризиран от административния орган, а е следвало да бъде зачетен като такъв от втора категория. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че П. В. З., ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. № МП 6282/5.03.2014 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5502223823/1.07.2014 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 12 години 2 месеца и 26 дни. В разпореждането е посочено също, че с удостоверение УП-3 № 15/16.04.2014 г. на осигурителя "Хидромонтаж" ЕООД гр. София е анулирано удостоверение УП-3 № 232/31.01.2000 г. като неправилно издадено и е посочено, че осигурителният стаж за периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. е от трета категория. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 5502223823/6.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. Предвид събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният акт е издаден без да са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства. За осигурителния стаж на П. З. през спорния период от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. са налице противоречиви данни относно длъжността, на която е бил назначен и на която е изпълнявал трудови функции и съответно е получавал трудово възнаграждение, не е изследван характера на изпълняваната работа и условията, при които е изпълнявана. От изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. по разплащателни ведомости на "Хидрострой" ЕООД гр. София Пламен Захариев е получавал трудово възнаграждение, като за периодите м. 11/1996 г. - м. 08/1997 г. е посочено, че е заемал длъжност "шофьор", а за останалата част от периодите не е посочена заеманата длъжност /вписване на длъжност изобщо липсва/. Наред с това вещото лице е установило, че са внасяни осигурителни вноски като за трета категория труд; освен платежно - разчетните ведомости, при осигурителя няма друга първична документация като трудово досие, трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, заповеди или други, както и няма данни за компенсационни форми за работа във вредна и опасна среда, ползване на допълнителен годишен отпуск, намален работен ден и други, няма данни на какви обекти е работило лицето. По делото са представени заверени за вярност копия от изплащателните ведомости на предприятието за спорния период, от които е видно, че в заключението на вещото лице правилно са отразени записванията във ведомостите, в частност - относно вписването за заеманата длъжност и начисленията за осигурителни вноски. Според записванията в трудовата книжка на П. З., представена по делото в оригинал, за периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. същият е работил на длъжност "монтажник" в "Хидромонтаж" ЕООД. По делото не са представени документи от трудовото досие на П. З., от които да е видно на каква длъжност е бил назначен и съответно какви да били трудовите му функции съобразно длъжностна характеристика за заеманата длъжност. По делото са събрани свидетелските показания на двама свидетели - П. Б. А. и Я. Б. Х., първият - бивш управител на дружеството, а вторият - началник на лаборатория "Контролно-заваръчна дейност" в предприятието, които еднозначно са пояснили, че през периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. Пламен Захариев е заемал длъжността "монтажник", като е изпълнявал дейност по водопровод и през целия период е изпълнявал само такава работа. Направеното в касационната жалба възражение във връзка със събирането на тези показания, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно, тъй като съдът не се е позовал на показанията, за да определи категорията на труда на Н. Г. през спорния период, а ги е обсъдил с останалите доказателства по делото, за да формира изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Наред с това, разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции и на условията на труда, особено когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. За осигурителен стаж през спорния период - от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г., са издадени две удостоверения обр. УП-3 от "Хидрострой" ЕООД: в първото удостоверение - изх. № 232/31.01.2000 г., в което е посочено, че за целия период П. З. е заемал длъжността "монтажник" и този стаж е от втора категория по т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./, а във второто удостоверение - изх. № 15/16.04.2014 г., е посочено, че през периода от 18.07.1996 г. до 3.02.2000 г. е заемал длъжността "монтажник", като трудът е посочен като такъв от трета категория; във второто удостоверение е посочено, че се издава на основание изплащателните ведомости, намиращи се в "Хидромонтаж" ЕООД, съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС и поради това становището на съда, че водещо е записването в трудовата книжка, не може да бъде споделено. Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Затова, за да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. В разпоредбата на чл. 26 КПТП (отм.), е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и строително-монтажни работници, работещи във водопроводното строителство. В конкретния случай са налични противоречиви данни в изплащателните ведомости и в трудовата книжка относно заеманата длъжност, а същевременно в съдебното производство са събраните свидетелски показания относно заеманата от лицето длъжност и изпълняваните трудови функции, от друга страна - осигурителят е издал удостоверения обр. УП-3, в които е удостоверил, че лицето е заемало през целия спорен период длъжността "монтажник", но е дал различно предложение относно категоризирането на труда на тази длъжност. Предвид събраните по делото доказателства за спорния период се налага извода, че административният акт е издаден без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства и в частност без да е изяснен въпроса относно заеманата длъжност от лицето и естеството на изпълняваните трудови функции от Пламен Захариев, което е от съществено значение за определяне на категорията на труда. По изложените съображения за наличие на противоречиви данни относно заеманата длъжност за част от спорния период, настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е доказано, че трудът през спорния период е от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.), но намира за правилен като резултат изхода от правния спор. Налага се връщане на преписката на административния орган за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. В тази връзка, следва да се отбележи, че в случай, че жалбоподателят не успее да докаже твърденията си с предвидените от Административнопроцесуалния кодекс и Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж доказателствени средства, същият би могъл да използва и процесуалния ред по чл. 357 от Кодекса на труда във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, чрез завеждане на иск пред общите съдилища в каквато насока има съдебна практика. По изложените съображения, крайния резултат от правния спор е правилен, а при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение, поради което обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 400 лв. за изплатено по касов път адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 6.03.2015 г., № 07249. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,