Решение № 3420 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2015 г.

Решение № 3420 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център - Благоевград срещу решение № 1021 от 26.06.2015 г. на Административния съд - Благоевград по адм. д. № 747/2014 г. С него съдът е отменил негова заповед № ОА-ДС-369 от 8.08.2014 г., с която е открил провеждането на търг с тайно наддаване за предоставяне под наем на имот-частна държавна собственост. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Посочени са и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения касаторът моли, решението да се отмени. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулта Ася Велкова, която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответните страни по касация. От ответните страни "Ес Ди Ес Про" ЕООД, гр. София и Веселин Стойчев Маникатов от гр. Сандански е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител адвокат Спасова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. В отговора са направени възражения по всеки един довод, който се съдържа в касационната жалба. По изложените съображения в него и по становището, поддържано в съдебно заседание, адвокат Спасова моли, решението на съда да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски от доверителите й в размер от по 3919,21 лв. за всеки един, по представения списък на разноските и приложените доказателства към него за тях. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил, че обжалваната заповед на областния управител е издадена в нарушение на материалния закон, както и че са правилни изводите на съда относно процесуалната допустимост на жалбите срещу заповедта, като подадени в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Според прокурора не са допуснати нарушения, даващи основание за касационна отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е отменил заповед № ОА-ДС-369 от 8.08.2014 г. на областния управител на Благоевградска област. С нея областният управител е открил процедура за провеждане на търг с тайно надаване, за отдаването под наем на нежилищен имот - частна държавна собственост, представляващ: част от първи етаж (бивша сладкарница "Чинара") с 312 кв. м застроена площ, от административна сграда на четири етажа, масивна конструкция, построена 1962 г., находящ се в гр. Сандански, УПИ I, кв. 39, ПУП на града, одобрен със заповед № 215 от 15.10.1993 г., с посочените граници, описан в Акт за държавна собственост № 2055 от 8.04.2009 г. и поправен с Акт - № 2085 от 8.06.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел за предмет на жалбата посочената заповед за откриването на търга и е упражнил контрол за законосъобразност върху нея. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в съответствие с целта на закона. Относно материалната й законосъобразност и спазването на административнопроизводствените правила при издаването й, съдът е счел, че областният управител е допуснал нарушения. Заповедта не е била посочена в обявата, публикувана в местния и централния вестници. Тя не се е съдържала и в тръжната документация, в която дори не е бил отбелязан и номерът й. Заповедта не е била публикувана и на интернет страницата на областната управа. Съдът е приел, че представеният протокол в тази насока, който е бил оспорен от жалбоподателите, не е доказателство за изпълнението на изискването на чл. 44, ал. 1 ППЗДС, още повече, че по делото не е представено писмено доказателство - електронна извадка от страницата на областната управа. Тези пропуски на административния орган съдът е приел за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото е лишило участниците от възможността да се запознаят още на първи етап със съдържанието й. В заповедта не е била посочена частта от имота, която е собственост на държавата и дали останалата част от първия етаж на сградата, в която се намира обектът на търга е също собственост на държавата или на друг субект. Освен това не е било посочено дали обектът на търга е реално обособена самостоятелна част или не. На следващо място съдът е установил разлика в посочване на местонахождението на обекта на търга. В обявата в двата вестника адресът е посочен на ул. "Мара Бунева" № 20, докато в тръжната документация номерът на улицата е "2". Тези пропуски и несъответствия съдът е приел за допуснато нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 1 ППЗДС. На следващо място в заповедта на областния управител за откриването на търга не е било посочено предназначението на обекта, който ще се отдава под наем. Било е посочено досегашното търговско предназначение на обекта, докато едва в тръжната документация и то в проекта на договора е посочено предназначението му - за административни нужди. Съдът е приел, че по този начин е допуснато нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 3 ППЗДС. При тези установявания съдът е отменил заповедта на областния управител. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба относно това, че жалбите са били недопустими, защото са били просрочени е неоснователен и се опровергава от доказателствата по делото. За първи път за тази заповед жалбоподателите са узнали от връчената им заповед за класирането на участниците в търга. Твърдението, че заповедта е била публикувана в интернет страницата на областната управа е останало недоказано. Представеният протокол от 11.08.2014 г., съставен от комисия на областната управа по правната си същност е частен документ и след като е бил оспорен от жалбоподателите, доказателствената тежест е за областния управител относно фактът на публикуването й в интернет, защото от този протокол областният управител черпи изгодни правни последици. Такова доказателство по делото не е било представено, а и в тръжната документация тази заповед не се е съдържала, дори не е била отбелязана като номер и дата на издаването й. Не може да се възприеме и доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че съдът не бил конституирал в процеса участника, обявен за спечелил търга. Този довод принадлежи на участника спечелил търга, но не и на областния управител. Последният не може да упражнява чужди процесуални права, а и процесуалният му представител не е упълномощен за това. Неоснователни са и доводите относно описанието на обекта на търга. Обстоятелството, че в тръжната документация е предвидено извършването на оглед на обекта, не означава, че от огледа може да се установи кой е собственик на останалата част от етажа. Такава яснота не се внася и с приложените актове за частна държавна собственост. Неоснователен е и доводът, че било посочено предназначението на обекта. Този довод се опровергава от доказателствата по делото, като е безспорно, че в заповедта на областния управител липсва описание на предназначението на обекта. Това се установява едва от проекта на договора за наем. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на юрисконсулта Велкова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на адвокат-пълномощника на ответниците по касация за присъждане на направените от тях разноски е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. По делото са представени доказателства за направени разноски от всеки един от ответниците пред касационната инстанция в размер на 3919,21 лв. Същевременно процесуалният представител на областния управител прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на изготвения отговор на касационната жалба от страна на адвокат Спасова, представените от нея писмени бележки, както и осъщественото процесуално представителство и фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на 1200 лв. за всеки един от ответниците по касация, които областната управа ще следва да им заплати. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение