Решение № 629 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2016 г.

Решение № 629 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на А. С., гражданин на Иран, депозирана чрез процесуален представител адв. Томов срещу Решение № 5687/18.08.2016 г. по адм. дело № 8826/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид събраните по делото доказателства и дал вяра на доказателствата представени от ответната по делото страна. Търси се отмяна на оспорения съдебен акт, като се иска постановяване на ново решение, с което да бъде отменено Решение № 6299/29.07.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответната по жалбата страна не дава становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния акт за правилен, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставен в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. С. - гражданин на Иран срещу Решение № 6299/29.07.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, които да дадат на административния орган основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А. С.. Формулирани са изводи за приложимите материалноправни норми, както и относно правилността и законосъобразността на процедурата, проведена от административния орган в хода на производството по издаване на оспорената пред него решение. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изследвал относимите и необходими за правилното му и обосновано произнасяне по депозираната молба факти и обстоятелства, констатирал е значителното разминаване в обясненията дадени от лицето търсещо закрила при разговорите му с компетентните длъжностни лица. Взети са предвид и събраните доказателства свързани с положението в Иран, а именно Справка с № МД-698/08.06.2016 г. на Дирекция "Международна дейност", според която в държавата по произход на търсещия закрила да се извършва насилие върху гражданите в изключителна степен към момента на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд акт. Не са събрани достатъчно доказателства или данни, че е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция за А. С., да има опасност от изтезания или нечовешко или унизително отношение, или наказание, или да са налице тежки лични заплахи срещу неговия живот и личност в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Формулирани са ясни и конкретни изводи за липсата на необходимост и възможност от предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен такъв. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, формулирани в оспорения съдебен акт. Както в хода на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А. С.. Налице са значителни несъответствия в даваните от лицето обяснения и изтъкваните от него мотиви, накарали го да потърси закрила в Р. Б.. Значително и необосновано се разминават твърденията за моментите на арестуване, както и за период на престояване на лицето в място за лишаване от свобода на територията на Иран по повод постановена присъда във връзка с изповядвана от него различна от масово приетата за страната религия. Липсват доказателства, че констатирани в хода на извършена съдебно-медицинска експертиза травми и заздравели наранявания са в резултат на упражнено върху него насилие от страна на органи на държавна власт - полиция, служби за държавна сигурност или други подобни. В обясненията си пред административния орган жалбоподателят не твърди, че по време на задържанията му е упражнявано физическо насилие или са му отправени заплахи, които да са могли да доведат до възникване на обоснован страх за живота и здравето му. Същият твърди, че е бил задържан в резултат на сигнал, подаден от съпругата му през 2010 г., а в същото време е декларирал, че е разведен с нея от 2004 г. Твърденията в жалбата за наличието на достатъчно доказателства свързани с преследване, задържане, разпит и малтретиране по отношение на С. са напълно голословни. Не са събрани доказателства в тази насока, а твърденията, касаещи подобни действия, както беше описано по-горе, са противоречиви и непоследователни. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на молителя, тъй като изнесените от С. факти не обосновават извод за възможност от възникване у него на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представената по делото справка с № МД - 698/08.06.2016 г. на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ МС и е мотивирал решението си именно с фактите, обективирани в нея. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същият да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Очевидно от представените по делото доказателства е, че търсещия закрила не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, поради което и административния орган в произнасянето си с Решение № 6299/29.07.2015 г. и първоинстанционният съд са достигнали до извод за неоснователност на жалбата. Неоснователни са и твърденията за игнориране от страна на съда на обстоятелствата, свързани с религиозната принадлежност на С. Приложеното "Свидетелства за църковно кръщене" не установява автоматично принадлежност към определена вяра. Липсват доказателства за официалност на този документ и въпреки изминалия продължителен период от време от датата на съставянето му 12.11.2009 г. /6 години/ лицето не може да направи елементарна разлика между отделните течения в християнството. Твърдението за религиозна принадлежност включва макар и малка заинтересованост към спецификите на конкретното вероучение, каквато в случа определено липсва. Предвид описаното, съдът счита, че в хода на първоинстанционното производство са събрани и проверени всички относими и необходими за формулиране на обоснован извод факти и обстоятелства, при което са спазени изискванията за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение