Решение № 9105 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3878/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Д. Петров от [населено място] , чрез пълномощниците си адв. Иванова и Цанева, срещу решение 8 /06.01.2021г., постановено по адм. д. 589/2020г. по описа на Административен съд- Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 03-РД/4183 от 07.11.2017г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което се прогласи нищожността на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалбата на Д. Петров срещу Заповед 03-РД/4183/07.11-2017г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която отказано да бъде финансирано заявлението му за подпомагане с УИН на проект 18/04/02334 с обект Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д. Петров. Твърди, че оспорената заповед е нищожна- издадена е при съществено нарушение на материално правните норми, при съществено нарушение на формата- липса на фактически и правни основания за издаване на акта и съществено нарушение на административните правила. С оспореното решение жалбата на Петров за прогласяване нищожността на акта е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционния съд приема: Жалбоподателя е подал заявление за подпомагане до ДФЗ, Разплащателна агенция/РА/, с УИН на проекта 18/04/1/0/02334 от 07.12.2016г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020г. на стойност 1 891 395,20 лв. Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д. Петров. Със Заповед 03 РД / 4183 от 07.11.2017г. Изпълнителният директор на ДФЗ е отказал Петров да бъде финансиран по подаденото заявление. Административният орган се е мотивирал с това, че заявлението не отговаря на условието, заложено в чл.22, ал.3 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4,1 Инвестиции в земеделските стопанства и от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020г. Бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал.1 и постигането на показателите, посочени в приложение 5. При изчисляване на допустимите разходи е наложена редукция на инвестиционните разходи, съгласно Наредба 9/21.03.2015 г. по разходи за доставка на пръскачка и разходи за допълнително оборудване на поливна система. В заповедта е посочено, че при анализ на представения от кандидата бизнесплан и при анализ на показателите за оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели на бизнесплана е използвана Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана. Съгласно същата методика е установено , че генерираните парични потоци формират отрицателна нетна настояща стойност на проекта. Според административния орган генерираните парични потоци от дейността, за която се кандидатства не обезпечават жизнеспособността на проекта, чрез планираните и предоставените в бизнес плана към заявлението за подпомагане стойности не може да бъде осигурена ефективност на инвестицията и икономическа жизнеспособност на проекта. Посоченото по-горе и основанията, предвидени в Наредба 9 от 21.03.2015г. мотивирали ДФЗ да постанови пълен отказ за финансиране на заявлението, подадено от жалбоподателя. Д. Петров е подал жалба по административен ред срещу заповедта жалба с вх.01-6500/7138 от 28.03.2019г. до Министъра на земеделието, храните и горите. Процесната Заповед 03-РД/4183/07.11.2017 г. била потвърдена при административното обжалване от горестоящия орган Министъра на земеделието, храните и горите със Заповед РД 20-175/19.06.2019 г. Петров оспорил законосъобразността на Заповед 03 РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ по съдебен ред, по реда на чл. 145, ал.1 от АПК. С Определение 48 от 23.08.2019г. постановено по АД 39/2020г. по описа на Административен съд Русе жалбата е била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено поради недопустимост на жалбата. Съда е приел, че жалбата срещу административния акт е подадена след изтичане на преклузивните срокове за обжалване по чл.149, ал.3, вр. ал.1 АПК и с изтичането им първоначалният административен акт - Заповед 03 РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗемеделие гр.София е влязъл в сила, поради което не подлежи на обжалване. Определението е оставено в сила с Определение 14002 от 21.10.2019г., постановено по АД 12155 по описа за 2019г. на Върховния административен съд на Република България, четвърто отделение. След изчерпване на възможността за обжалване законосъобразността на издадената заповед, жалбоподателят, недоволен от нея я оспорва в производството, предмет на настоящия контрол, като нищожна, тъй като счита, че тя е издадена въз основа на нищожен административен акт - Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана. Твърди, че по пътя на инцидентния /косвен/ контрол методиката, която според жалбоподателя има характер на нормативен акт или евентуално носи белезите на общ административен акт следва да бъде обявена за нищожна. Основният аргумент е, че методиката е издадена от некомпетентен орган Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, който не разполага с материална компетенция и компетенция по степен за това. Считат, че липсата на компетентност на издателя на акта води до неговата нищожност, както и на нищожността на издадените въз основа на него индивидуални административни актове. Съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.149,ал.5 АПК- оспорване на административните актове , с искане за прогласяване на тяхната нищожност, без ограничения във времето. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК предвиждаща, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Първоинстанционния съд не е възприел довода на ответната страна, според който жалбата е недопустима, тъй като вече е била предмет на съдебен контрол по АД 390/2020г. по описа на Административен съд Русе. В соченото дело съдът не се произнесъл с решение по същество на спора, тъй като е приел, че жалбата е недопустима. Определението на съда като вид съдебен акт не се ползва с предвидената от закона сила на присъдено нещо, поради което правния интерес на оспорващия продължава да е налице, тъй като в приключеното производство съдът не се е произнесъл по отношение законосъобразността на акта. Разглеждайки жалбата по същество, първоинстанционния съд я намира за неоснователна. Същата е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и е мотивирана, поради което съдът отхвърлил жалбата. Решението правилно, обосновано и законосъобразно. И пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция Петров обуславя твърдението си за нищожност на оспорения административен акт с нищожността на Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана. Отказвайки извършване на косвен съдебен контрол на този административен акт, съда е отхвърлил оспорването срещу заповедта на ДФЗ, която като издадена и мотивирана единствено с методиката, е напълно опорочена до пълна недействителност. Неоснователни твърдения. Действително, изискването административните актове да са съобразени с материално правните норми е постановено в чл.4, ал. 2 АПК, съгласно който административните актове се издават на основанията в закона. В административното право принципно липсва категорична дефиниция относно разграничителния критерий между нищожните и унищожаемите административни актове. Приема се, че противоречието със закона /материална незаконосъобразност/ при административните актове в някои случаи в зависимост от тежестта на нарушението порокът води направо до нищожност, но в други само до унищожаемост какъвто е и настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Както неведнъж е приемал Върховния административен съд- материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В настоящия случай твърдяната материалната незаконосъобразност на акта не води до неговата нищожност. В случая, не се спори, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на правомощията му. Спорния момент е- дали използваната Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана е единственото основание за издаване на акта и евентуалната й нищожност лишава изцяло от законно основание , оспорената заповед. Следва да бъде даден отрицателен отговор на този въпрос. С оспорената Заповед е постановен пълен отказ от финансиране , поради факта, че заявлението не отговаря на условието, заложено в чл.22, ал.3 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4,1 Инвестиции в земеделските стопанства и от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020г. Бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал.1 и постигането на показателите, посочени в приложение 5. При изчисляване на допустимите разходи е наложена редукция на инвестиционните разходи, съгласно чл.33 ,т.15 от Наредба 9/21.03.2015 г. по разходи за доставка на пръскачка/не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи/ - и по чл.32,ал.12 от същата наредба относно разходи за допълнително оборудване на поливна система/ липса на подробна техническа спецификация/. С твърдяната за нищожна методика- административния орган единствено е коригирал за признати прогнозни добиви- от посочения в бизнес плана на кандидата/таблица 4,1/- лук 3 680 кг/дка- коригирани , съгласно методиката- на 2 750 кг/дка; морков от 3970кг/дка на 2734,60/дка; зеле от 3420кг/дка- по бизнес плана на 2750 кг/дка и салата оранжерийна и по бизнес плана и по методиката е приет добив от 4500 бр./дка. След нанасяне на приходите и разходите , с одобрена калкулация на допустимите разходи е прието, че генерираните парични потоци формират отрицателна нетна стойност на проекта. В тази връзка обосновано първоинстанционния съд приема, че позоваването на методиката, дори и същата да бъде приета по надлежен ред за нищожна- не води до пълна нищожност на оспорената заповед , а само до унищожаемост- поради материалната й незаконосъобразност, в частта позоваваща се на методиката. Въпроса обаче за материалната законосъобразност на оспорената заповед, както бе посочено, не стои в това производство. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, пето отделение