Решение № 9506 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2012 г.

Решение № 9506 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Иванова Начева против решение № 1434/01.06.2012 г. по адм. дело № 992/2012 г. на Административен съд Варна. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалната разпоредба на чл. 46, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Иска се продължаване срока на наемните правоотношения с община Варна за ползване на общинското жилище с нова настанителна заповед. Ответникът - Кметът на община Варна, район "Младост", не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на Административния съд за правилно. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Йорданка Иванова Начева от гр. Варна против мълчаливия отказ на кмета на община Варна, район "Младост" по искането й с вх. № ИИС-94Й/3 от 23.01.2012 г. да бъде продължено наемното правоотношение за общински жилищен имот, находящ се в гр. Варна, жк. "Възраждане", бл. 11, вх. 1, ет. 4, ап. 10. За да постанови този резултат съдът е приел, че не съществува законова възможност за кмета да продължи наемните правоотношения с жалбоподателката, тъй като същите са прекратени с влязла в сила заповед № 89/23.06.2006 г. на основание чл. 21, ал. 3 във вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) - поради неплащане на наемната цена повече от шест месеца. Посочил е, че в чл. 21, ал. 5 от Наредбата е предвидена възможност за продължаване на наемното правоотношение, но само в хипотезата на изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта и ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, предвидени в чл. 4 от същата. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор като счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Не може да се приеме твърдението на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, съгласно която при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. В конкретния случай наемното правоотношение е прекратено не поради изтичане срока на настаняване, а поради неплащане на наемната цена от страна на наемателя, а в тази хипотеза законът не предвижда възможност за продължаване на наемното правоотношение, дори и да съществува реална жилищна нужда. Поради това като е приел, че отказът на административния орган е съобразен с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение