Решение № 5989 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2011 г.

ВАСIII отделение26.04.2012 г.докладчик Георги Чолаков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 11 от 20.10.2011 г. постановено по адм. дело № 235/2011 г. по описа на Административен съд - Русе, като процесуално недопустима. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 15691/2011 г. по описа на ВАС на Р. България в тази му част. РЕШЕНИЕТО в тази му част, имащо характера на определение подлежи на обжалване в седмодневен срок след съобщаването му на страните с частна жалба пред петчленен състав на ВАС на Р. България ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 20.10.2011 г. постановено по адм. дело № 235/2011 г. по описа на Административния съд - Русе. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Йордан Иванов Цанев, ЕГН ********** от с. Тетово, община Русе, ул. "Люлин" № 2 сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО в тази му част е окончателно.

Мотиви

Решение № 5989 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 11 от 20.10.2011 г. постановено по адм. дело № 235/2011 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответника по касация - Йордан Иванов Цанев, от с. Тетово, община Русе чрез процесуалният си представител, в представени по делото възражение и писмени бележки оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно. Претендират се разноски и за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, но се приеме, че АУПДВ, който е бил предмет на контрол пред административния съд е нищожен. Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" подадена против решението на Административен съд - Русе е недопустима. Същият не е издател на акта, не е участвал по делото пред първоинстанционния съд и също така, спрямо него не може да се приложи нормата на чл. 210, ал. 2 от АПК, която се отнася за заинтересованите лица. Ето защо, жалбата на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваната по повод на тази жалба производство - прекратено. Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Йордан Иванов Цанев от с. Тетово, община Русе, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21230 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 25 049,81 лв. във вр. с подадено от ответника по касация общо заявление за единно плащане на площ с УИН 18/070709/25562. Мотивите са свързани с констатирано намаление на годната за подпомагане площ от тази, която е заявена с подадена молба-заявление. Съдът е развил подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 8, чл. 12, чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него и да представи доказателства. Приел е, че оспореният пред него административен акт е издаден при нарушение за изискването за форма на същия - представляващо нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, не е допуснал участие на адресата на акта с оглед спазване на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе участвал в производството би могло да се установи релевантната за делото фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. Също така, съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Не са посочени фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие". Изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", не представлява излагане на фактически съображения. Административният орган не се е обосновал в какво се изразява новополучената официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази. Липсата на мотиви препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол, защото не става ясно кои точно площи са обявени за недопустими, защо административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено дали са направени и в какво се изразяват последващи административни проверки, както и какво е констатирано с тях, както и не става ясно и каква е методиката, по която е определен размера на сумата, предмет на акта, нито обстоятелствата, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Съдът е допуснал и изслушал по делото и съдебно-техническа експертиза, както и е събрал множество писмени доказателства, представени от административния орган. При допуснатото обаче съществено нарушение на процесуалните правила, от страна на административния орган, че АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът правилно не ги е кредитирал при изграждане на своите изводи от фактическо и правно естество, с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от Йордан Иванов Цанев площи. Правилно и законосъобразно е прието, че с цел саниране допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно мотивиране на административния акт и изясняване на действителното фактическо положение по делото не могат да бъдат ползвани съдебни експертизи и други писмени доказателства. При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) спрямо жалбоподателя, който в настоящото производство е ответник по касационната жалба, са извършени видове проверки, регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. След подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерство на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфо изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 г. и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото обаче няма данни грешката, допусната от Разплащателната агенция при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 1 200 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, настоящият състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

1