Решение № 14985 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2013 г.

Решение № 14985 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Екатерина Николова в качеството на председател на районен съд Благоевград против решение № 890 от 22.05.2013 г. на административен съд Благоевград по адм. дело № 224/2013 г. С него се отменя заповед № 128/06.03.2013 г. на председателя на районен съд Благоевград. Поддържат се доводи за нищожност и недопустимост на решението, алтернативно за неправилност, вследствие нарушения по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска прогласяване нищожността му, обезсилване или отмяна. Ответникът, София Георгиева Икономова взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, участвала в съдебното производство и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на София Георгиева Икономова, съдия в районен съд Благоевград срещу цитираната заповед на председателя на същия съд. С нея й се обръща писмено внимание за извършени етични нарушения по чл. 4.4 и чл. 5.6 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати /КАПБМ/, описани в протокол на Комисия по професионалната етика при районен съд Благоевград и по повод публикации в пресата. Възраженията са незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й като незаконосъобразна. Съдът е приел за допустима жалбата като подадена срещу административен акт подлежащ на обжалване по реда предвиден в Административно процесуалния кодекс. Разгледана по същество я приел за основателна, а заповедта за незаконосъобразна и като такава я е отменил. Мотивите са, че по съдържание заповедта не отговаря на производството по чл. 327 от Закона за съдебната власт, а относно констатациите на Комисията за професионална етика нормата на чл. 327 ЗСВ е неприложима. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжни е и апелативните прокуратури и на следователите от от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. Описаните при издаване на заповедта факти относно поведението на София Георгиева Икономова е квалифицирано като нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и правилно административният съд е приел, че така фактически и юридически формулирано е извън фактическият състав на чл. 327 ЗСВ. Относно допустимостта на административното производство пред съда съдът е извел правилни изводи, че издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на АПК каквато е по новата съдебната практика от цитираната в касационната жалба по този въпрос. Не се установяват нарушенията при издаване на обжалваното решение което има за предмет само обсъждане на фактите от фактическия състав на нормата на чл. 327 ЗСВ. Констатираното несъответствие между съдържанието на заповедта и нормата на чл. 327 ЗСВ е напълно достатъчно като основание за отмяна на заповедта за издаването на която не са били налице материалните предпоставки предвидени в закона. Въпросите за това има ли нарушение на КЕПБМ не е решен от административния съд, тъй като това е предмет в компетентността на други органи в други процедури поради което не се установява нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с компетентността на съда да разреши спора. Не се установява нарушение по приложението на материалния закон при съобразяване на КЕПБМ и Закона за съдебната власт във връзка с основанието за издаване на заповедта. При служебната проверка също не се констатират нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение