Решение № 185 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2015 г.

Решение № 185 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 54021/05.12.2014 г., подадена от Х. П. Т. и Г. Г. Т., и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 3605/15.10.2012 г. по гр. д. № 5034/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, IV-ти граждански състав, за допускане на делба на недвижим имот. Молителите твърдят, че са налице новонастъпили обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подробно описани в молбата за отмяна и приложени към нея, поради което се налага отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение. Твърди се, че още в хода на първата фаза на делбата съделителите Г. са посочили факта, че е образувано изп. д. № 1770/2012 г. на ЧСИ О. - П., с взискател по делото М. И. Т., която също е участник и съсобственик в процесния имот с дял 17/100 ид. части, които е придобила на друго основание, за което е поискано спиране на производството по делото, и което съдът е отказал. Позовават се и на съобщение на ЧСИ А. А. по изп. д. № 109/2012 г., с взискатели трети лица П. И. П. и К. И. П., за обявена публична продан на ипотекирани от страна на съделителката М. Т. 4/100 ид. части от същия имот, както и че те не са участници в изпълнителното производство, но този факт им станал известен, а именно че посочената квота от имота е била продадена и закупена от взискателите по делото - посочените трети лица, които по този начин се явяват също собственици в същия имот. Позовават се и на това, че им станало известно, че изп. д. № 034/2013 г. на ЧСИ А. А. е била извършена продажба на дела на един от съделителите в имота Г. И. Г., като негови 49/100 ид. части са били продадени по реда на публичната продан и са били възложени на И. Г. Г. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Ответницата по молбата М. И. Т., посредством процесуалния си представител адв. Г., в съдебно заседание заявява становище за основателност на молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата за отмяна - И. Г. Г., Н. Д. Г., Г. И. Г., И. Б. В. и Д. Д. В. не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на процесуалния представител на ответницата по молбата М. Т., изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителите се позовават на доказателства, които не са нови по смисъла на горепосочената правна норма, тъй като както се твърди са нововъзникнали след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Не представлява наличие на нови доказателства и обстоятелства и случаят, когато страната е имала възможност да обжалвана решението по инстанционен ред, но не е сторила това. В процесния случай, изрично се твърди, че е поискано спиране на делото по делбата, в нейната първа фаза, но това е било отказано от първоинстанционния съд. Това решение не е обжалвано пред въззивния съд изобщо, включително и поради отказът за спирането му. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,