Решение № 67 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2018 г.

Решение № 67 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. против решение от 28.11.2017 г. по гр. д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 383 от 8.02.2017 г. по гр. д. № 15150/2015 г. на Районен съд - Пловдив за допускане на съдебна делба при равни права между Т. И. Т. и М. В. К. на 1/2 ид. ч. от ПИ № * в кв. * по КП на [населено място], кв. Момина баня, одобрен през * г. и на имоти № * и № * в землището на [населено място], общ. Р., местност "Мерите-2". М. В. К. не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 46 от 23.01.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на 1/2 ид. ч. от ПИ № * в кв. * по КП на [населено място], кв. Момина баня, одобрен през * г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда за индивидуализацията на имота като идеална част от същия при твърдения в исковата молба, че ответникът Т. е придобил по дарение 1/2 ид. ч., а другата 1/2 идеална част е придобита по време на брака и правата в съсобствеността са 1/4 ид. ч. за ищцата и 1/3 ид. ч. за ответника. В исковата молба М. К. твърди, че с ответника са съсобственици на 1/2 ид. ч. от ПИ № * в кв. * по КП на [населено място], кв. Момина баня, одобрен през * г., за която по време на брака ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *. Поискала е делба при права 1/4 ид. ч. за нея и 1/3 ид. ч. за ответника Т. Т.. Последният в отговора на исковата молба е оспорил иска с твърдения, че е придобил 1/2 ид. ч. от имота по дарение, а другата 1/2 ид. ч. чрез владение, осъществявано от баща му, като ищцата няма нито участие, нито принос в придобиването. При посочените данни очевидно неправилен се явява извода на съда, че предмет на делбата е придобитата по време на брака 1/2 ид. ч. от посочения поземлен имот. Основанието на иска за делба е твърдението за съществуваща между съделителите съсобственост, като за основателността на иска е без значение дали съдът ще приеме като осъществено твърдяно от ищец или твърдяно от ответник основание за възникване на съсобствеността между страните по делото, респ. на част от тях. В случая макар ищцата да е изложила твърдения само за основанието на което тя е придобила правата в съсобствеността /от прекратена съпружеска имуществена общност на 1/2 ид. ч. от имота/ е поискала делба на целия имот, като е посочила и твърдените права на страните: 1/4 за нея и 1/3 за ответника. Ответникът е посочил основанието, на което е придобил другата 1/2 ид. ч. от имота. Неправилно определения предмет на делбата по отношение на имота в [населено място] е довел до постановяване на процесуално недопустими решения на районния и окръжния съд. Предмет на съдебна делба може да бъде само конкретна индивидуално определена вещ, представляваща самостоятелен обект на вещни права. Такава характеристика не притежават идеалните части от вещта и искането за делба на идеални части от вещ е процесуално недопустимо, а съответно е процесуално недопустимо и решение, с което съдът се произнася по допускане на делба на идеална част от вещ или имот. След обезсилване на първоинстанционното и въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от Районен съд - Пловдив, доколкото в исковата молба ясно е изразена волята на ищцата, че иска съдебна делба на целия ПИ № 1334 в кв. 55 по КП на [населено място], кв. Момина баня, одобрен през 2000 г., а не на идеална част от него. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение