Решение № 11506 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу Решение 159/11.01.2022г. по адм. дело 7169/2021г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1136-0456296/29.06.2021г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Д. Анкова, поддържа и излага подробни доводи в касационната жалба, и в становище по съществото на спора, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Лелбой ЕООД гр.София,не взема становище по касационната жалба.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1136-0456296/29.06.2021г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Лелбой ЕООД гр.София е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.София, ул. екзарх Стефан и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й по отношение на конкретното дружество и определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Приел е тези нарушения за съществени, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 21.06.2021г. на 1,338кг кайсии и 1,8882кг череши на стойност 17,22лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. В доказателствена тежест на органа е и да установи ангажирането на административно-наказателна отговорност за същото нарушение предвид целта на ПАМ за обезпечаване изпълнението на наложеното наказание. При липса на данни и твърдения за издадени АУАН и НП, при изтекъл срок за това, се приема, че такава отговорност не е ангажирана, което е допълнително основание за незаконосъобразност на издадения ПАМ, съответно за неговата отмяна. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация се присъждат претендираните и сторени разноски в размер на 500лв., вписани в списък на разноски. Не е основателно възражението за прекомерност на възнаграждението, тъй като не са налице предпоставките за това. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение