Решение № 1847 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2008 г.

Решение № 1847 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Емил Стефанов Михайлов от гр. Варна против решение от 22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 22/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът - Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" - НСП, отдел "Български документи за самоличност" град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение АС София - град отхвърля жалбата на Емил Стефанов Михайлов от гр. Варна срещу отказ № ЖИ-3263/11.12.2007 г. на началника на отдел "Български документи за самоличност", ГД "ППООРП", НСП София. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че на Михайлов е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), за срок от 19.04.2004 г. до отпадане на основанието. Тъй като задължението не е погасено, нито обезпечено, административният орган отказва отмяната на мярката. Съдът мотивира обжалвания резултат с изводи за законосъобразност на отказа на началника на отдел "Български документи за самоличност", като издаден от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Забраната за напускане на пределите на страната и отнемане на задграничните паспорти на Емил Михайлов, наложена със заповед № 2004004139/19.04.2004 г. е постановена при наличие на предпоставките, регламентирани в нормата на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Искането за отмяна на принудителната административна мярка, направено с молба вх. № Ж-2883/2.11.2007 г. касаторът обосновава със съдебно решение на Варненския окръжен съд за вписани промени в партидата на търговско дружество "Арго Шипинг" ЕООД и удостоверение за липса на данъчни задължения. Със съдебното решение от 27.03.2007 г. Варненският окръжен съд вписва в регистъра за търговски дружества по партидата на фирма "Арго Шипинг" прехвърлянето на дружествен дял от Емил Михайлов на Ташко Павлов и заличаването на Михайлов като управител и представляващ търговското дружество. С оспореното писмо началникът на ОБДС отказва да отмени ПАМ на Емил Михайлов. Не се спори от страните по делото, че към датата на издаване на отежняващия административен акт са налице законовопредвидените предпоставки, при които органът забранява на управителя и представляващ търговското дружество "Арго Шипинг" ЕООД-Емил Стефанов Михайлов да напуска страната, както и да не му се издават паспорти или други заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Смисълът на ограничението е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. Превантивният ефект обаче, който цели забраната за пътуване се постига единствено докато съществуват всички елементи на материалноправното съдържание, предвидени в нормата, която предвижда налагането на мярката. Ето защо след вписването на промените в търговския регистър и отпадане на качеството на управител и представляващ на търговското дружество на Емил Михайлов, отпада и една от задължителните материалноправни предпоставки, регламентирани в чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" и "б" от ДПК. Това обстоятелство не е взето предвид и не е обсъдено от административния орган при постановяване на отказа си, обективиран в писмо № ЖИ-3263/11.12.2007 г. Позовавайки се единствено до твърденията на ТДД за непогасени данъчни задължения на търговското дружество, началникът на ОБДС не отчита факта, че то е с променено управление. Не на последно място, обжалваният отказ да бъде отменена принудителната административна мярка поддържа забраната на касатора да напуска пределите на Република България за един продължителен период от време, без мотивите на акта да съдържат убедителни аргументи, обосноваващи продължителността на рестрикциите, както и относно спазването на принципа на пропорционалност при потвърждаването на мярката. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че уведомителното писмо, обективиращо отказ да бъде отменена принудителна административна мярка по ЗБДС е незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с материалноправни норми и е несъответен на целта, която преследва закона. Като отхвърля жалбата срещу него, административният съд постановява неправилно, в противоречие с материалния закон решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка, след отмяната на решението следва да бъде постановено ново, с което бъде отменен административния акт и административната преписка бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение