Решение № 12303 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2010 г.

Решение № 12303 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Марин Георгиев Маринов от гр. Перник против решение № 8 от 04.02.2010 г. по адм. дело № 538 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата против решение № 6802253820 от 27.11.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ, гр. Перник. Посочените пороци се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 95, чл. 96 и чл. 98 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № 6802253820 от 27.11.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 6802253820 от 10.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 08.07.2009 г., от която на Марин Георгиев Маринов от гр. Перник е отпусната лична пенсия за военна инвалидност. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Жалбоподателят Маринов е пропуснал едно- месечния срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност, считано от влизане в сила на експертно решение на НЕЛК № 0108/13.03.2009 г., поради което пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението 08.07.2009 г. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 95, чл. 96 и чл. 98 от КСО са неоснователни. Посочените разпоредби не задължават осигурителните органи да издават служебно актове за отпускане или възобновяване на пенсии без надлежно упражняване на правото от носителя му. На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, в случая експертното решение на НЕЛК. Видно от представената обратна разписка, жалбоподателят Маринов е получил на 17.04.2010 г. издаденото от Националната експертна лекарска комисия по очни болести експертно решение № 0108/13.03.2009 г. Той не е обжалвал така издаденото експертно решение, но не е подал необходимите документи за отпускане на пенсия в едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. Заявлението за възобновяване на лична пенсия за военна инвалидност въз основа на ЕР на НЕЛК № 0108/13.03.2009 г., определящо степен на трайно намалена работоспособност 52 на сто с начална дата 05.02.2008 г., е било подадено след изпратена покана от административния орган с писмо изх. № МП-8237-4/06.07.2009 г. Съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В разглеждания случай едномесечният срок по чл. 94, ал. 2 от КСО е бил пропуснат, поради което пенсията законосъобразно е била отпусната от датата на подаване на заявлението. Оспорените административни актове са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,