Решение № 12191 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез адвокат А. Пачаманов от Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" против решение 847/25.01.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2729/2023 г., с което по жалба на община Перущица е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-0800/461#4 от 08.08.2023 г. на същия административен орган. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. По отношение компетентността на административния орган, издал акта, касаторът поддържа, че е налице надлежно делегиране на правомощия на основание чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП със заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. Моли съда да приеме, че е достатъчно делегацията на правомощия да обхваща конкретната оперативна програма (ПРСР). Посочването на период на програмата не може да обоснове липса на компетентност за издаване на актове за друг период на същата програма. По отношение на давността, счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че производството по издаване на оспорения акт е започнало след изтичане на давностния срок, предвиден в Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Излага съображения за неприложимост на предвидения в този регламент давностен срок спрямо правоотношения като процесните и сочи съдебна практика на Върховния административен съд, четвърто отделение. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че възстановяването на предоставената безвъзмездна финансова помощ е ограничено с давностен срок, излага съображения за приложимост на давностния срок по ДОПК, който срок не е изтекъл, тъй като е прекъснат с издаването на решение за определяне на финансова корекция от 28.02.2018 г. Оспорва като неправилни изводите на съда за противоречие и неяснота във волеизявлението на административния орган, основани на разминаването между вида на издадения акт за установяване на публично държавно вземане и посочването, че се определя финансова корекция на основание чл. 5.1 от договора. Счита за неправилни и изводите на съда за неяснота в разпоредителната част на оспорения АУПДВ относно размера на установеното публично държавно вземане, определено като 25 % от стойността на предоставената финансова помощ. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи липсата на мотиви в решението по доводите на административния орган във връзка с надлежното делегиране на правомощия и относно приложимостта на Методологията за определяне на финансови корекция във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци". Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Перущица. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - община Перущица, чрез адвокат С. Клисурска изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 02-0800/461#4 от 08.08.2023 г. издаден от И. Иванова - заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на община Перущица е установено: І. публично държавно вземане, равняващо се на размера на наложената финансова корекция от 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка и монтаж на съоръжения и спортно оборудване за обект "Изграждане на мултифункционална спортна зала гр. Перущица" и избран изпълнител Консорциум ИЗИ СПОРТ 2015 г. по договор 16/321/01264 от 27.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ, сключен с ДФ Земеделие и ІІ. публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по договор 16/321/01264 от 27.11.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги на населението и икономиката в селските райони" от ПРСР 2007 - 2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 150 775 лева без ДДС и в размер на 30 155 лева, представляващи недължимо получено плащане за финансиране разходите за ДДС, платен върху размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договора - общо 180 930 лева с ДДС. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обявил оспорения акт за нищожен. За да постанови този резултат съдът е приел, че И. Иванова - заместник - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не е оправомощена за издаване на АУПДВ за мерки от ПРСР 2007 - 2013. Този извод е основан на липсата на делегирани й правомощия съгласно чл.20а, ал. 6 ЗПЗП за издаване на административни актове относно мерките от ПРСР 2007 - 2013 в представената по делото заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със заповедта са делегирани правомощия издаване на АУПДВ единствено по ПРСР 2014-2020 и съответно по мерките в конкретния времеви обхват на програмата. Въпреки дадените указания, ответникът не е представил доказателства за делегиране на правомощия за ПРСР 2007 - 2013. При липсата на делегирани правомощия за мерките от ПРСР 2007 - 2013, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган и е нищожен. В мотивите на решението съдът е констатирал, че към датата на издаване на акта е изтекъл мониторинговият период от 5 години, считано от 18.12.2015 г., когато е направено окончателното плащане на община Перущица по договор 16/321/01264 от 27.11.2012 г. Приел е, че изтичането на мониторинговият период не засяга валидността на АУПДВ и не променя изводите за неговата нищожност, поради липса на делегирани правомощия по ПРСР 2007 -2013 на издателя му. В решението съдът е изложил мотиви и по останалите основания за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Приел е за основателни възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл. 3 § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности ( Регламент 2988/95) - 4 години от момента, в който нередността по смисъла на §1, т.1 е извършена. От решението на Съда на ЕС по дело С-465/10 е приел, че когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал.2 от Регламент 2988/95 и 4-годишният срок тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, като това е денят, в който нередността е прекратена. В случая нередността е извършена с изпълнението на договора за обществена поръчка на 05.12.2016 г. Съдът е съобразил и действията на компетентните органи, които са нотифицирани на лицето и с които се прекъсва давността съгласно чл. 3, §1, ал. 3 от Регламент 2988/95. От данните по делото е установил, че на 20.06.2017 г. е издадено уведомление за образуване на административно производство по налагане на финансова корекция, приключило с издаване на решение от 28.02.2018 г., (отменено с влязло в сила съдебно решение), с които е прекъсната давността. Посочил е, че считано от по-късната дата - 28.02.2018 г., 4 - годишният давностен срок е изтекъл на 28.02.2022 г. Уведомлението за образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ е от 13.03.2023 г., след изтичане на давностния срок. Наред с горното съдът е констатирал противоречие и неяснота във волеизявлението на административния орган. От една страна е определена финансова корекция, която процедура е отречена с влезли в сила съдебни решения, а от друга е използвана методология, която макар и да е посочена в т.5.1 от договора, се отнася за налагането на финансови корекции. Според съда за целите на АУПДВ са приложими Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 -2013. Определеният с оспорения акт размер на подлежащата на възстановяване на финансова помощ не съответства на посочените правила, което представлява самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Решението е правилно постановено. Липсата на компетентност по смисъла на чл.146, т.1 АПК е особено тежък порок, който обуславя недействителност на административния акт. Компетентността на всеки орган е определена в закона. По силата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП материалната компетентност за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по мерките от ПРСР 2007 -2013 по реда на АПК, е на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие. Съгласно чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира тези правомощия на заместник изпълнителните директори или на директори на областни дирекции на фонда. В разглеждания случай оспореният АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" И. Иванова въз основа на делегиране на правомощия със заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. От съдържанието на тази заповед правилно съдът е приел, че делегацията се отнася до изпълнението на правомощия по прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 (по т. І) и изпълнението на правомощия по Програма за морско дело и и рибарство 2014-2020 (по т. ІІ). Поради това и предвиденото в т.1.40 от тази заповед правомощие по издаване на актове за установяването на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК се отнася за мерките от ПРСР 2014 2020, не и за мерките от ПРСР 2007 2013, каквато е процесната мярка 321 Основни услуги на населението и икономиката на селските райони. Доводите в касационната жалба, че делегацията е за Програмата за развитие на селските райони, а не за конкретния програмен период, са в противоречие с изричното волеизявление на изпълнителния директор на ДФ Земеделие в заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 за делегиране на правомощия във връзка с изпълнение на задълженията, вменени му със законови и подзаконови нормативни актове по прилагане на всички мерки по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че посочената заповед не делегира правомощия на заместник изпълнителния директор за издаване на АУПДВ по мерките от ПРСР 2007 2013 г. При тези доказателства законосъобразен е и изводът му, че оспореният акт е издаден от административен орган, който не притежава материална компетентност и е нищожен. На основание чл.168, ал.1 АПК и с оглед възраженията в жалбата, съдът е извършил проверка и по останалите основания за законосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК. В съоветствие с доказателствата по делото и материалния закон, е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради изтекла погасителна давност по чл. 3 § 1 от Регламент 2988/95, както и поради противоречие във волеизявлението на органа относно вида и размера на определеното и установено публично държавно вземане, като равняващо се на размера на наложената финансова корекция за нарушения на ЗОП , определен съгласно Методологията за налагане на финансови корекции, към която препраща чл. 5.1 от договора за отпускане на финнасовата помощ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неприложимост на 4-годишния давностен срок, уреден в чл. 3 от Регламент 2988/95 спрямо процесните правоотношения. Касае се за давностен срок за процедурата по установяване на публично държавно вземане, представляващо възстановяване на недължимо платена финансова помощ по мярка от ПРСР 2007 - 2013. Съгласно чл. 1 от Регламент 2899/95, с този регламент се въвеждат общи правила, отнасящи се до единните проверки и административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение правото на Съюза. В чл. 1,