Решение № 16015 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2016 г.

Решение № 16015 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. С., гражданин на Афганистан, против решение № 6084 от 06.10.2016 г. постановено по адм. д. № 9026 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6084 от 06.10.2016 г. постановено по адм. д. № 9026 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на С. И. С., гражданин на Афганистан, против решение № 7170 от 25.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на Държавната агенция за бежанците е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. За да постанови процесното решение, решаващият съд е установил от фактическа страна, че чужденецът е влязъл нелегално в България през Турция, като имал за цел да стигне до З. Е., но е бил задържан в България и се е наложило да поиска международна закрила именно от тук. Като причина за напускането на страната си по произход кандидатът за статут е посочил, че в неговото село имал интимни отношения с малолетно момче, като проблемите му започнали от това, че бащата на малолетното момче ги видял по време на интимни взаимоотношения и съобщил за това на всички и на полицията, което според него се наказвало със затвор или според обичайното право на Афганистан - със смърт. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. В хода на съдебното производство първоинстанционния съд е установил, че кандидатът декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е членувал в политически партии. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца в интервюто, както и по време на личното изслушване в съдебното производство сочат, че кандидатът за статут търси закрила по икономически причини, а не защото е подложен на реална заплаха в страната си по произход. Съдът е приел, че обстоятелството, че чуждият гражданин е имал затруднения от социално-икономически характер не е основание за предоставяне на бежански статут, като е направил правилен извод, че икономическите причини не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - от доказателствата по делото не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и със задължителното тълкуване на чл. 4, ал. 3, буква "а" от Директива 2011/95/ЕС, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му бежанска история. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция счита, че следва да бъде отбелязано и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидатът за статут. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справки на дирекция "Международна дейност" относно ситуацията в Афганистан. Правилно решаващият съд е приел, че описаните в справката случаи на самоубийствени атентати не могат да се приемат за вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и по смисъла на чл. 1 от допълнителен Протокол II към тях от 8 юни 1977 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, поради което e направил извод, че нормите на международното хуманитарно право не намират приложение. Видно от доказателствата по делото, кандидатът за статут не е заявил опасения за сигурността и живота си. Първостепенният съд правилно е приел, че изложеното притеснение, не обосновава заплаха за сигурността и живота му. По делото не са представени никакви достоверни доказателства, че чужденецът е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, както и с проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. Не се установени и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. От доказателствата по делото е видно, че молбата на касатора не се подкрепя от доказателства в този смисъл. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Съдът подробно е изследвал и принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, като е приел, че в настоящия случай не се установяват подобни факти. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,