Решение № 15675 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2009 г.

Решение № 15675 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2009 г., VI о., докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 17.07.2009 г. по адм. д. № 185 от 2009 г. Русенският административен съд е отменил заповед № РД-09-747 от 13.08.2008 г. на директора на РЗОК - Русе в частта, с която ДДКЦ - 2 Русе" ЕООД - Русе като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, е задължено да възстанови разликата над 735, 94 лв. до 2 025, 94 лв., представляваща превишението на регулативните стандарти за възлагане на СМД и МДД извън предвидената им корекция за първото тримесечие на 2008 г., като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на административния съд ДДКЦ - 2 Русе" ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е изменил стойността на превишението на възложените СМД и МДД за първото тримесечие на 2008 г. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти като същата стойност е намалена от 2 025, 94 лв. на 735, 94 лв., а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационната инстанция да се занимае с него. Но вън от това, административният съд е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил правилността на стойността на превишението на извършените СМД и МДД, определени в индивидуалните регулативни стандарти чрез медицинска експертиза с две вещи лица, които са се произнесли по всички оплаквания в жалбата. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещите лица заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението му по касационен ред. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво административен съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Прилагането на регулативните стандарти се прилага по реда, определен с т. т. 171 и 172 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г., които не са отменени и следователно са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ по силата на препращащата ал. 2 на чл. 4 на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Няма никаква пречка ИМП да назначи специализирани медицински и медико-диагностични дейности над определения му индивидуалните регулативни стандарти брой, но това назначаване не може да бъде с определените бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 4, чрез които се удостоверява дължимо от НЗОК плащане. В цитираното по-горе решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд не е казано изрично, но имплицитно изразената воля в този акт е, че при изчерпан лимит от медицински направления не въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение или при осъществяване на медико-диагностични дейности. От тук и изводът, че при изчерпан лимит от медицински направления ИМП обяснява това на своя пациент (ако той е задължително здравно осигурено лице) и предоставя на неговата свободна воля да реши дали ще се откаже или ще поиска да му бъде направен преглед и консултация със специалист, респ. да бъде извършена необходимата МДД. Заплащането в тези случаи - направление за СМД или МДД при изчерпан от ИМП лимит от медицински направления за тези дейности - обаче е за сметка на здравноосигуреното лице и затова ИМП ще назначи съответната дейност с друг медицински документ (напр. обикновено направление за преглед или изследване), а не с бланки образец МЗ-НЗОК № 3 или № 4. Ако назначи съответните дейности с такива бланки над определения му с регулативните стандарти брой, ще бъде причина за плащания от НЗОК над определените й с бюджета средства и по силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор - за ДДКЦ - 2 Русе" ЕООД за 2008 г. това е чл. 43, ал. 3 от договора му с НЗОК. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 4.12.2009 г. по адм. д. № 5429 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,