Решение № 3587 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2015 г.

Решение № 3587 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Албена Цветанова Георгиева от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Теодора Димова, против решение № 1178 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2882/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде уважена. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Маркова, в депозирания писмен отговор, както и с доводи, развити в проведеното по делото съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените от Албена Цветанова Георгиева обективно съединени искове срещу Министерство на земеделието и храните, с които се претендира заплащане на претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 350 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., вследствие отмяната на наказателно постановление (НП) № 878 от 14.03.2013 г., издадено от директора на РД по горите - Пловдив За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни имуществени вреди, които да са непосредствена последица от издаването на отмененото наказателно постановление, тъй като разноските по водене на административнонаказателното дело не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт. Съдът е посочил, че изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случай, не може да се определи като вреда от административна дейност; разходът представлява разноски за съдебно производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на НП, въз основа на сключен договор с адвокат за правна защита. В допълнение съдът е посочил, че видно от представеното по делото съдебно решение по НАХД № 1709/2013 г. на VIII състав на Районен съд- Пловдив, жалбоподателката не е направила искане за присъждането им. В заключение по тази част от спора съдът е посочил, че ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на НП, то налага се и извода, че те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред, така че да се заобиколят предвидените от закона правни последици. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, административният съд е приел, че от ангажираните писмени и гласни доказателства по делото не могат да бъдат установени конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП. Ищцата не е ползвала отпуск по болест, което би съставлявало косвена индиция за претърпените неимуществени вреди, не е представила документи, издадени от органите на медицинската експертиза. Съдът е обсъдил и твърденията на ищцата за връзката между НП и издадените в нейно лице заповеди за дисциплинарни наказания- забележка и предупреждение за уволнение, като подробно е посочил съображенията си да не приеме наличието на пряка обвързаност между тях. Според съда, недоказано е останало и твърдението на ищцата, че от издаденото НП за нея са настъпили неблагоприятни последици, свързани с промяна на местоработата й: прекратеното трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 КТ (по взаимно съгласие) сочи на законосъобразно развитие на същото. Противно на ищцовите твърдения, не са налице и данни по делото за връзка между издаването на НП и лишаване на ищцата от премии и допълнително стимулиране. Решението е частично неправилно. По делото не и мало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление за налагане на глоба № 878/14.03.2013 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Пловдив, на Албена Цветанова Георгиева е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. Впоследствие Георгиева е обжалвала пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 1709/2013 г. по описа на Пловдивския Районен съд, VI Наказателен състав. За защитата си по така образуваното и водено НАХД Георгива е ангажирала адвокат, като същата е сключила Договор за правна защита и съдействие № 65457 от 3.06.2013 г. с адв. адв. Т. Димова, и въз основа на този договор е заплатила е заплатила в брой на адв. Димова сумата от 150 лв., което е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Съдът е релевирал и пълномощно, приложено по кнахд № 1709/14 г. (делото, по което е постановено решение, с което решението по нахд № 1709/13 г. е отменено, като е постановена и отмяна на процесното НП), видно от което ищцата е заплатила на адв. Димова и сумата 200 лв. по водене на делото Не е спорно, че Георгиева действително е била защитавана по горепосочените дела. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на 16.12.13 г. по КНАХД № 2979/13 г., Административен съд- Пловдив е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че вредите причинени от него нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Също така обжалваното решение е неправилно и с оглед приетото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС. Неправилно решаващият съд приема, че в случая е неприложим редът за обезщетяване по чл. 203 и сл. от АПК, тъй като НП не представлява административен акт. Действително, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че при сключване на договор за правна защита и съдействие между адвокат и клиент възникват договорни отношения, като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на една от страните по договора, от където следва, че изпълнение на договорно задължение от едно лице, не може самостоятелно да поради вреди за това лице, които да бъдат репарирани посредством търсене на обективна отговорност от трето лице, външно за това правоотношение, следователно направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие НП. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищцата, касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за нея, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 350 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдено Министерство на земеделието и храните да заплати на Албена Цветанова Георгиева сумата 350 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 878/14.03.2013 г., издадено от Директора на РД по горите- Пловдив. В останалата си отхвърлителна част решението на Административен съд- Пловдив е правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първостепенния съд относно недоказаност на иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Твърденията на ищеца, на които той основава искането си за присъждане на обезщетение, подлежат на доказване и всичките твърдения за обиди, болки и страдания и т. н., остават само наведени, но недоказани доводи. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически или психически болки или неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отменен акт. Основателно ответникът по касация твърди, че изцяло в тежест на ищцата- касатор в настоящото производство, е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с отмененото НП. Правилно съдът е установил, че по делото не са ангажирани доказателства за твърдения от Георгиева "влошен климат в колектива и непрестанни подмятания и подигравки". Обосновано съдът е ценил показанията на свидетеля Митев като такива с липсваща конкретика, лицето не е посочило нито един случай, на който да е бил пряк свидетел на твърдените от Георгиева непрестанни подмятания и подигравки, а само е пресъздал усещанията на ищцата- касатор, които тя е споделила с него. Правилно съдът е счел, че не са налице каквито и да било основания да се приеме, че е налице връзка между издаденото НП и заповедите за дисциплинарни наказания, които, при това, са издадени преди датата на НП. Основателно е релевирано като недоказано и твърдението, че е налице връзка мужду НП и прекратяването на трудовото правоотношение на Георгиева. Не е установено и твърдението, че НП има каквато и да било връзка с лишаването на ищцата от премии и допълнително стимулиране. Най сетне, както правилно е отчел и решаващия първостепенен съд, Георгиева не е представила никакви писмени доказателства- амбулаторни листове за извършени прегледи, рецепти за изписани медикаменти, свързани с високо кръвно налягане и главоболие, за лечение на твърдяното продължило "повече от четири месеца силно главоболие и повишено кръвно налягане". Основателно ответникът акцентира върху факта, че съгласно показанията на свид. Митев, инцидентно Георгиева е взимала от него хапчета за кръвно, което е още един аргумент за недоказаното стабилно и продължително състояние на главоболие и повишено кръвно налягане. Подобна симптоматика няма как да бъда лекувана без медикаменти, изписани индивидуално на конкретно лице. Въз основа на гореизложеното, решението в отхвърлителната си част досежно предявената претенция за неимуществени вреди като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, на ищцата- касатор в настоящото производство ответника дължи да заплати сумата 75.40 лв. - разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковата молба. Дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответника възлиза на 405 лв. за всяка от двете инстанции. Въз основа на това съдебното решение следва да бъде оставено в сила в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, като с настоящото решение Албена Георгиева бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на още 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,