Решение № 2119 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2018 г.

Решение № 2119 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В., чрез адв. Т., против решение № 860/30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 364/2018 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. В. против заповед № 4/02.01.2018 г. на зам. кмета по СИРР на община Б., с която е наредено премахването на незаконен строеж "сграда на допълващо застрояване – гараж", долепен до северната фасадна стена на съществуваща вилна сграда с идентификатор 07079.832.19. 2 по КККР на гр. Б., находящ се в ПИ с идентификатор 07079.832.19 по КККР на гр. Б., УПИ VIII-19, кв. 4 по плана в. з "Росенец" -Б.. С. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е изложил в мотивите на обжалваното решение, че процесният обект не представлява несъществено преустройство на съществуващата в имота сграда. С оглед описаните параметри и характеристики гаражът представлява ново строителство на сграда от допълващо застрояване. Процесният строеж е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. По делото не е спорно, че за него не са издавани строителни книжа. Правилен е изведеният от АС Б. извод, че гаражът е строеж, за който важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването му е по чл. 225 а ЗУТ, когато е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Изследвани са всички обстоятелствата от значение за спора, в това число, условията за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Относно доводите в касационната жалба - същите са наведени и в първоинстанционното производство и са намерили своя обоснован и мотивиран отговор в обжалвания съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на О. Б. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, този съд определя в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав