Решение № 198 от 12.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 665/2017 г.

Решение № 198 от 12.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 665/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас за възобновяване на н. о. х. д. № 4036/16 г. на районен съд Бургас и отмяна на постановеното по делото определение № 416 от 29.09.2016 г. С последното е одобрено споразумение между Районна прокуратура - Бургас, А. О. Р. и защитника му, съгласно което подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 30.06.2016 г., около 01.54 часа в [населено място] е управлявал моторно превозно средство - л. а. марка "О. В.", с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,04 /две цяло нула четири/ на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № ARDN 0068 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на А. Р. е наложено съответно кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на сто и петдесет лева и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 30.06.2016 г. С подаденото искане е развит довод за допуснато от Районен съд - Бургас нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се неправилно приложение на чл. 37, ал. 1, т. 7, чл. 49 и чл. 343г от НК, дължащо се на "новооткрито обстоятелство" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, неизвестно на съда при одобряване на споразумението, като посочената материална незаконосъобразност прокуратурата намира за основание за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 4036/2016 г. на Районен съд - Бургас и частична отмяна на постановеното по същото дело определение № 416 от 29.09.2016 г. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият А. Р. не се явява и не се представлява. Подаденото искане се поддържа от представителя на ВКП по изложените в същото аргументи. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за възобновяване, направено от активно легитимирано за това лице, и необвързано със срок поради обстоятелството, че е в полза на осъдения Р., е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е и основателно. За да одобри посоченото по-горе споразумение в частта по лишаването на А. Р. от право на управление на МПС, Районен съд - Бургас е приел за безспорно установено, че подсъдимият е правоспособен водач. Данни за това съдът е почерпил от наличното по делото заверено от разследващия копие от свидетелство за управление на МПС № [ЕИК], издадено в Република Гърция (л. 18 от БП № 229/2016 г. на РУ - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас). Определение № 416 от 29.09.2016 г., постановено по н. о. х. д. № 4036/2016 г. на Районен съд - Бургас е приведено в изпълнение, като начало на изтърпяване на наказанието лишаване от правоуправление е 30.06.2016 г. След поискана от РУ - К. проверка относно автентичнотта на посоченото СУМПС, в Районна прокуратура - Бургас и ОДМВР - Бургас е получено писмо от ГД "Национална полиция" с рег. № 3286р-1434 от 11.01.2017 г., от което е видно, че гръцките компетентни власти не са издавали СУМПС № [ЕИК]. По този повод с постановление на Районна прокуратура - Бургас е образувано досъдебно производство № 398/2016 г. на РУ - К. при ОДМВР - Бургас срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В качеството на свидетели са разпитани полицейските служители, извършили проверка на А. О. Р. на 30.06.2016 г. и пред които същият се е легитимирал с процесното свидетелство за водач на МПС. Отделно от това, с постановление от 08.03.2017 г. на старши разследващия полицай по ДП № 398/2016 г. на РУ - К. е назначена съдебно-техническа експертиза със задача да бъде установено дали представеното от Р. СУМПС, издадено в Република Гърция е истинско. Видно от заключението на вещото лице, свидетелството е неистинско и не е издадено от компетентна за това служба в Република Гърция. Изложеното дотук ангажира настоящата инстанция да упражни правомощията си по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Наличието на "новооткрито" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК обстоятелство - че осъденият Р. е неправоспособен водач на МПС, е установено по несъмнен начин и то по законоустановения за това ред - чрез провеждане на разследване. Това обстоятелство не е било известно на съда, одобрил споразумението. По тази причина не е съобразено задължителното предписание на т. 6, б. "а" от ППВС № 1/1983 г., според което наказанието лишаване от право да се управлява МПС може да се наложи само на правоспособен водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство. Допуснатото от Районен съд - Бургас нарушение на закона не налага цялостната отмяна на оспорвания съдебен акт и връщането на делото на първоинстанционния съд, а отмяната му само в частта досежно наложеното наказание лишаване от управление на МПС. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение