Решение № 2547 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2009 г.

Решение № 2547 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гама 20" ЕООД против решение № 266/13.05.09 г. постановено по адм. д. № 656/08 г. от Великотърновски административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 150800135/29.04.08 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 254/07.07.2008 г. на директор на дирекция "ОУИ" - В. Търново и дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 767,84 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отмяната на РА. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва жалбата по съображения в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 150800135/29.04.08 г. в частта по ЗДДС, в която за данъчни периоди - м. 09, 10, 12.2005 г.; м. 01,11,12.2006 г.; м. 04, 08.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 53 487,12 лв. и са начислени лихви в размер на 12 405,37 лв. по фактури, издадени от "Венман" ЕООД, "Интернешънъл индъстри лимитид" ЕООД, "Еврофининвест" ЕООД и "Терснаб" ЕООД. За издадените от "Венман" ЕООД фактури за доставка на слънчоглед, царевица, пшеница и брашно, правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и чл. 6 от ЗДДС. До представителя на дружеството е изпратено искане за представяне на доказателства за начисляване на данъка и изпълнение на доставката, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и във връзка с което не са представени документи. Във връзка с тези констатации и на посоченото основание е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури от този доставчик, приспаднато през м. 09., 10,12. 2005 г. и м. 01.2006 г. Издадените фактури от "Интернешънъл индъстри лимитид" ЕООД са за доставка на слънчоглед. Правното основание за отказа е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и чл. 6 от същия закон, а фактическите констатации са, че доставчикът не е открит на адреса. Връчено му е по реда на чл. 32 от ДОПК искане за представяне на документи, каквито не са представени. Отказът на данъчен кредит по фактура № 601/17.08.07 г. издадена от "Еврофининвест" ЕООД е мотивиран с извод, че тя е издадена от несъществуващ правен субект след датата на дерегистрация на дружеството и данъкът по нея е начислен без основание. В основата на този извод стоят констатациите, че "Еврофининвест" ЕООД е с ново наименование "Александрия- Г" ЕООД, което е дерегистрирано по ЗДДС на 08.09.2003 г. като са налице поредни съдебни решения за промяна на седалището на фирмата - от с. Александрово, Хасковска област в гр. Велико Търново. Въз основа на тези констатации органите по приходите са приели, че на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит по фактурата. По същите съображения и фактически констатации както за предходния доставчик, на ревизирания субект е отказано да се признае право на данъчен кредит по фактура № 365/30.04.2007 г., издадена от "Терснаб" ЕООД. Административният съд в гр. В. Търново е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА с мотивите, че РА е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Мотивите, изложени от съда по законосъобразността на РА по доставчици са както следва: По отношение на фактурите от "Венман" ЕООД съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за негодност на протоколите за насрещна проверка. Съдът е приел, че протоколите за насрещна проверка и протоколите за посещение на адрес отговарят на чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства опровергаващи изводите на органите по приходите за липса на реални доставки по фактурите. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, констатирайки направения извод в него, че ДДС по фактурите е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, но приемайки, че сам по себе си този факт не определя пораждане на право на данъчен кредит за получателя по фактурите. Съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките по тези фактури. Съдът не е кредитирал като доказателство за реалността на доставките, представените ДРА на "Венман" ЕООД, тъй като за двата от тях е посочил, че не касаят ревизирания период, а за третия, макар и да обхваща периода на настоящата ревизия е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК поради липса на представени счетоводни документи от този доставчик. По отношение на отказа на данъчен кредит по фактурите от "Интернешънъл Индъстри лимитид" ЕООД, административният съд е преценил като законосъобразен РА, приемайки, че не е доказана, нито реалността на доставките по фактурите, нито начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика. Потвърден е отказът на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Еврофининвест" ЕООД с променено наименование "Александрия - Г" ЕООД. Съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което визирало като условие за упражняването на правото на данъчен кредит притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. По същите съображения, съдът е потвърдил отказа на данъчен кредит, ползван от жалбоподателя във връзка с фактурата, издадена от "Терснаб" ЕООД. Решението на административния съд е правилно. При постановяване на решението, административният съд е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно, така и в съвкупност. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. В резултат на направените обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. В съдебната фаза на обжалването на РА, жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства относно реалността на доставките, удостоверени с фактурите, издадени от "Венман" ЕООД и "Интернешънъл Индъстри лимитид" ЕООД. По отношение на две от процесните фактури от "Венман" ЕООД, вещото лице е установило, че няма продажби, а има издадени данъчни кредитни известия. По отношение на останалите две фактури от този доставчик, вещото лице е установило осчетоводено плащане, включително на ДДС по ДДС сметка за едната от тях, но както правилно е прието от съда само това обстоятелство и факта на осчетоводяване на фактурите не са достатъчни да се приеме, че по тях реално са разменени престации между страните. Вещото лице не е открило представител на "Интернешънъл Индъстри лимитид" ЕООД, на проверявания адрес, поради което вещото лице обективно не е правило проверка в счетоводството на този доставчик. Само осчетоводяването от жалбоподателя на плащания по фактурите, издадени от този доставчик не е достатъчно да обоснове извод за реално осъществени облагаеми доставки. Една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит за получателя по фактура е последната да е данъчна и да е издадена от данъчно задължено лице. Установено е, че "Еврофининвест" ЕООД и "Терснаб" ЕООД към датите на издаване на процесните фактури не са били регистрирани по ЗДДС, поради което не би могло да се приеме, че те са данъчнозадължени лица. При тези данни, основателно е потвърден РА относно отказа на данъчен кредит за жалбоподателя по фактурите от тези доставчици, тъй като като те не удостоверяват данъчни събития при настъпването на които възниква изискуемостта на ДДС, респективно право на данъчен кредит за получателя за платения от него ДДС. След като издателите на фактурите не са регистрирани по ЗДДС те на са имали право да издават данъчни фактури, респективно във връзка с неправилно издадените данъчни фактури не е възникнало право на данъчен кредит за получателя. По изложените съображения, решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд