Решение № 3764 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2013 г.

Решение № 3764 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ахмед Муфид Саид Алхинди, без гражданство, против Решение № 5838 от 19.09.2013 г. по адм. дело № 7481 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 - 5 от АПК. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Приел е, че съдебното решение е постановено след обстоен анализ на доказателствата и на установените от тях данни за бежанската история на чужденеца. Заявява, че обратно на твърдението в касационната жалба, както в оспорения административен акт, така и в съдебното решение, подробно е разгледан въпросът за положението в Ивицата Газа, където чужденецът е живял от 2000 г. до напускането в края на 2012 г. С оглед на установените факти и обстоятелства, които сочат на липса на въоръжен конфликт и безогледно насилие и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, направено с решение на СЕС от 17.02.2007 г. по д. № С-465/07 г., обосновано и правилно и административният орган, и съдебният състав са приели, че не е налице и специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ахмед Муфид Саид Алхинди, без гражданство, срещу решение № 987 от 26.06.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган, че бежанската история на кандидата е недостоверна и същата не следва да се кредитира. Спрямо чужденеца не са налице предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки понятието "преследване", съдът е развил съображения, че по отношение на Ахмед Муфид Саид Алхинди не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ивицата Газа към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът е установил и, че не са налице пречки по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и бежанската история, както и актуалната справка с вх. № 01-697/13.01.2013 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно ивицата ГАЗА. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи и обоснован извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. В свое интервю с рег. № УП5671/04.04.2013 г. Ахмед Алхинди заявява, че не е имал проблеми заради етническата и религиозна принадлежност; не е членувал в политическа партия или организация; не е влизал във взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации; не е имал проблеми с официалните власти в Обединените арабски емирства, Палестина и Ивицата Газа и не е арестуван, съден и осъждан. Посочените в бежанската история факти, относно проблеми със семейството на момиче, с което е имал сключен годеж, който по-късно е развалил, не могат да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Наведените от молителя причини да не се завърне в гр. Газа, Ивицата Газа, са от битов и семеен характер и не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В свои интервюта разказва, че е напуснал гр. Газа легално през ГКПП гр. Рафа, с лична карта и паспорт. По делото, включително и в касационната инстанция, не са представени нови справки за различна политическа ситуация в Ивицата Газа спрямо ситуацията, коментирана и съобразена от АССГ. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход или с трети страни, са прецени. Установената липса на ситуация на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ивицата Газа, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, събрал е всички относими към искането за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната цялост, изложил е подробни мотиви и за противоречивите данни, съдържащи се в проведените интервюта с чужденеца. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в Палестина обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,