Решение № 11755 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив (ТП на НОИ - гр. Пловдив) срещу Решение 1022/20.05.2021 г., постановено по адм. дело 1070/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което съдът е отменил Решение 2153-15-103/23.04.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-00710054/27.01.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение "Национална камара за мода на България" с адрес гр. Пловдив, представляван от пълномощника гл. юрисконсулт Байрактаров, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. В съдебно заседание се представлява от председателя Вълева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 2153-15-103/23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-15-00710054/27.01.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив относно заличаване от Сдружение "Национална камара за мода на България", в качеството му на осигурител, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на информация по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за К. Стоилов за периода от 01.01.2017 г. до 07.01.2019 г. с код за вид осигурен 01 "за работници и служители, осигурени на основание чл. 4, ал. 1 т. 1 КСО" при 8 часа дневно работно време. Даден е срок за изпълнение от 14 работни дни, считано от получаване на предписанието с указание, че данните следва да се заличат по реда на Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 2006 г. Посочено е, че предписанията се издават съгласно писмо-отговор с вх. 1006-15-107#9/21.01.2020 г. за извършена проверка от контролните органи на ТД на НАП-Пловдив, при която е констатирана липса на доказателства, потвърждаващи изпълняването на длъжността "изпълнителен директор" от лицето К. Стоилов. Основание за издаване на процесните задължителни предписания са констатациите от извършена проверка по разходите на ДОО на Сдружение "Национална камара за мода на България", гр. Пловдив, резултатите от която са отразени в Констативен протокол КП-5-15-00576807/10.06.2019 г. и въз основа на тях контролният орган е издал задължителните предписания. Последните са обжалвани от Сдружението пред горестоящия административен орган Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, който с Решение 2153-15-103/23.04.2020 г. е оставил без уважение жалбата и изцяло е потвърдил предписанията. С постановеното решение Административен съд - гр. Пловдив е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за лицето К. Стоилов с код осигурен 01 - за работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, отразяват действителното положение съгласно сключения между страните трудов договор и изплащателните ведомости. Първоинстанционният съд е приел, че от представения по делото трудов договор 90/08.01.2016 г. се установява, че са вписани съществените удостоверявания, а именно, че договорът е връчен на служителя, същият е постъпил на работа след законовата регистрация на договора на същата дата и е получил заверена трудова книжка с документ от НАП за вписване на трудовия му договор с длъжностна характеристика. Според съда удостоверените обстоятелства водят до извод, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор, както и че на 08.01.2016 г. е възникнало осигурителното правоотношение на лицето. Съдът е счел, че контролният орган при ТП на НОИ - Пловдив не се е позовал на недействителност на трудовия договор, но е посочил обстоятелства за липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането на труд от Стоилов в изпълнение на длъжността изпълнителен директор в сдружението, които кореспондират именно с наличието на такава. Констатирано е, че не е инициирано съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ, респективно, че не е доказана по надлежния съдебен ред недействителността на сключения трудов договор. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите, т.е. лицата, упражняващи трудова дейност по трудово или служебно правоотношение, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Видно от доказателствата по делото Стоилов е работил като изпълнителен директор по сключен със сдружението трудов договор от 08.01.2016 г. при 8-часово работно време с месечно възнаграждение от 2600 лв. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. За да се считат за осигурени лицата, същите следва да извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял, че трудовият договор, сключен между работника/служителя и работодателя следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ, които в процесния случай са спазени видно от приложеното по делото заверено копие от трудов договор. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника / служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. На първо място, от съществено значение е обстоятелството, че през релевантния период 2017 2018 г. сдружението е осъществявало дейност, като убедителни доказателства в обратната насока липсват. Приложени са годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. и счетоводен баланс за 2017 г. Частично платени са дължимите осигурителни вноски. По делото са представени документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му. Представени са ведомости за заплати и отчетни форми за явяване/неявяване на работа, в които са отразени отработените от Стоилов дни и получените за положения труд заплати за периода 2017 г. и 2018 г. Приложени са и заверени копия от касови ордери, относими към процесния период и подписани лично от Стоилов. Анализът на тази доказателствена съвкупност води до извод, че през периода 2017 - 2018 г. на Стоилов е изплащано трудово възнаграждение по сключения трудов договор. Не са констатирани различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицето и тези по изплащателните ведомости. Стоилов е дал писмени обяснения с изложение на извършваната от него трудова дейност, местоработата му и получените възнаграждения. Същите изцяло кореспондират с представената от осигурителя длъжностна характеристика за длъжността "изпълнителен директор". Същевременно от председателя на сдружението са представени множество покани, адресирани до различни български и международни институции, политически партии и народни представители, както и проведена по електронен път кореспонденция и снимков материал от различни събития, на които сдружението е представлявано, на които присъства и Стоилов. Посочените доказателства удостоверяват съществуването на трудовото правоотношение на лицето със сдружението и изпълнението на задълженията по него. От друга страна, както правилно е посочил първоинстанционният съд, на основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. В този смисъл е и практиката на VІ отд. на ВАС, обективирана в решение 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. 13622/2019 г., решение 4512 от 27.03.2019 г. по адм. д. 1298/2019 г., решение 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. 13622/2019 г., решение 14279 от 18.11.2020 г. по адм. д. 3782/2020 г., др. Изложените по-горе правни изводи не се опровергават от дадените в хода на производството пред НАП обяснения от бивши служители, които са заявили, че не са се срещали и не познават Стоилов. Задълженията на Стоилов по длъжностна характеристика (и в двете приложени по делото копия) преимуществено са свързани с организиране на срещи и мероприятия, националното и международно представяне на сдружението, провеждане на кореспонденция от сдружението, комуникация с настоящи и нови членове, фирми, инстиуции и инвеститори. Видно от т. 3 от трудовия договор дейността на служителя е свързана с водене на преговори. Липсват задължения насочени към вътрешноорганизационната дейност на сдружението, свързани с назначаването и освобождаването на служители на сдружението, поддържане на контакт с тях или контрол върху дейността им, като същите дейности са описани в т. 7 на длъжностната характеристика (лист 35 и лист 879) единствено като право на изпълнителния директор. Още повече, част от служителите Цветков, Трайкова, Кацарска и Киркова са осъществявали дейността си в полза на сдружението през сравнително кратки периоди от време. Обстоятелството, че сдружението е декларирало в подадените пред НАП ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. данъчни загуби не обуславя и не води автоматично до невъзможността за назначаване на лица по трудово правоотношение. Видно от представените от сдружението отчети за приходите и разходите от нестопанска дейност и отчети за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд декларираните разходи са почти изцяло за работни възнаграждения. Различията в двете длъжностни характеристики също не биха могли да обосноват извод за неупражняване на трудова дейност в полза на сдружението от страна на Стоилов. При тази фактическа обстановка административният орган неправилно е приел, че през процесния период служителят няма качеството на осигурено лице, тъй като не е упражнявал трудова дейност по сключения и приложен по делото трудов договор. Развитите в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 10 от КСО, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО се преценяват като неоснователни. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Първоинстанционният съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. С оглед на изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал.1 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на Сдружение Национална камара за мода на България, гр. Пловдив, разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Разноските за юрисконсутско възнаграждение пред първата инстанция вече са претендирани в производството пред Административен съд - Пловдив и са присъдени в полза на ответника по касация с оставеното в сила първоинстанционно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,