Решение № 1574 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2014 г.

Решение № 1574 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Петков Величков от град София против решение № 1196 от 28.02.2014 г. по адм. д. № 11491/2013 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на Величков против писмено Разпореждане, издадено на основание чл. 55 ЗМВР, от разследващ полицай при Първо Районно управление "Полиция" - СДВР - на 2.10.2013 г. и с което е разпоредено на Величков, в качеството му на обвиняем по ДП ЗМ № 15057/13 г., по описа на 01 РУП - СДВР - да предостави образци от "дактилоскопични следи" и снимка, необходими за извършване на полицейска регистрация. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като разпореждането е издадено в разрез на материално-правните предпоставки, предвидени в закона и е израз на полицейски произвол. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против полицейското разпореждане бъде уважена и същото отменено като незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на АССГ е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че атакуваното разпореждане изцяло отговаря на формалните изисквания на закона. В случая в съответствие с нормата на чл. 55 ЗМВР в разпореждането е посочено точно правното основание за постановяването му, както и фактическите обстоятелства довели до неговото издаване.

Твърдението на касатора за нарушения на материалния закон също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 55 от ЗМВР регламентира правото на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Съгласно новелата на чл. 55, ал. 5 ЗМВР, Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

В случая правилно първоинстанционният съдът приема, че изброените предпоставки са осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.09.2013 г. на жалбоподателя - Петър Петков Величков е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 НК.

Съгласно императива на чл. 59, ал. 1 ЗМВР /отм./ - регистрацията се извършва от полицейските органи, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство /в случая ответникът по касация - разследващ полицай Каракашева/, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

С оспорения акт на Величков е разпоредено да бъде дактилоскопиран и фотографиран/едни от способите, изрично сочени в ал. 3 на чл. 59 ЗМВР /отм./ и то именно за целите на регистрацията.

И релевантен за законосъобразността на тези действия по полицейската регистрация е последвалото отпадане на качеството "обвиняем" за лицето, респективно оправдаването му по повдигнато обвинение. Прекратяването на наказателното производство е едно от основанията за снемане на полицейската регистрация по смисъла и реда определен в чл. 160 ЗМВР (отм.), респективно аналогичната й разпоредба от действащия ЗМВР - чл. 68, ал. 6.

Ето защо следва да се приеме, че са налице основания за прилагане на описаната в разпореждането мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган, и изводите на административния съд в този смисъл са законосъобразни.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,