Решение № 15260 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2010 г.

Решение № 15260 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Кърджали против решение № 19 от 8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 191 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Кадир Кадиров Ибрямов (Кадир Дервишоглу)-оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С оспореното по касационен ред решение Административен съд - Кърджали е осъществил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-219/23.11.2009 г., с която областния управител е отказал да възстанови собствеността върху недвижим имот - дворно място с площ от 4000 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м., находяща се в имот № 3471 в кв. 4 по плана на кв. "Възрожденци" г. Кърджали, по искане на жалбоподателя Кадир Дервишоглу (Кадир Кадиров Ибрямов). Искането е основано на разпоредбите на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ) и по специално чл. 7 - от лице, чието имущество е отнето/конфискувано/ по закона за българското гражданство. В решението си Административен съд - Кърджали е приел, че по отношение претенцията на заявителя, намира приложение хипотезата на чл. 7 от ЗАВОИ, установени и доказани са елементите от фактическия състав на тази правна норма, поради което отказът на областния управител да възстанови собствеността на жалбоподателя противоречи на материалния закон. Изводът на съда е, че соченият в разпоредбата на чл. 8 от специалния закон - двугодишен срок, в който заинтересованите лица могат да предявят исканията си, касае само кръга лица, попадащи в хипотезата на чл. 1 и 2 от закона, но не и за лицата по чл. 7 от ЗАВОИ, за които законът не е въвел времево ограничение да предявят правата си, поради което отменил заповедта и върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да стигне до този правен резултат, съда изходил от мотивите на влязъл в сила съдебен акт между същите страни, касаещ същия спор, където изрично ВАС, при проведен касационен контрол е приел, че първоинстанционния съд " ... е направил точно и правилно тълкуване на приложимия материален закон и е стигнал до обоснован извод за приложимост на нормата на чл. 7 от ЗАВОИ по отношение на претенцията на жалбоподателя. Настоящата инстанция изцяло споделя направените правни изводи в първоинстанционното решение. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 7 от ЗАВОИ регламентира друга, различна от предвидената в чл. 1 и чл. 2 от същия закон хипотеза, при която конфискувано по реда на Закона за българското гражданство имущество на лица, лишени от него, подлежи на връщане. По отношение заявената от жалбоподателя претенция разпоредбата на чл. 7 на ЗАВОИ намира приложение и в съответствие с възможността за реално връщане на имота, ако той все още е в собственост на общината или държавата, претенцията следва да бъде уважена. В случай, че имотът не може да бъде върнат реално, лицето има право на обезщетение. "- Решение № 9469 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15501/2008 г., III о. Също така, съдът сочи и друг довод в подкрепа на разбирането си, че искания по чл. 7 от закона - заинтересованите лица могат да подават безсрочно, а именно - след изтичане на двугодишния срок по чл. 8, законодателят е облекчил режима на връщане на имуществото на лица лишени от българско гражданство, като с промяна на чл. 7 /ДВ 62/1997 г./- като е отпаднало изискването лицето да е възстановило българското си гражданство. Изводи, споделяни изцяло и от настоящата съдебна инстанция. С разпоредбата на чл. 7 от ЗАВОИ- е дадена правна възможност, наред с лицата, амнистирани за извършени от тях престъпления - сочени в чл. 1 и 2 от закона, да възстановят имуществото си и лицата на които то им е отнето или конфискувано до 22 май 1989 г. - по Закона за българското гражданство. Логическото и граматическо тълкуване на текста на чл. 8 сочи, че законодателят е предвидил двугодишния срок за предявяване на искания стеснително - само за лицата, които са били осъдени и имуществото им е конфискувано, но не и за засегнатите лица от Закона за българското гражданство, които без да са осъдени, само въз основа на акта за отнемане на българско гражданство - им е отнето и имуществото - какъвто е разглеждания случай, поради което правилно първоинстанционния съд е задължил административния орган да разгледа спора по същество. С оглед изложеното, Върховен административен съд, трето отделение