Решение № 12235 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2018 г.

Решение № 12235 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. Трифонова от [населено място], чрез адв. Бучкова срещу решение № 5493 от 26.04.2018 г. по адм. д. № 11217/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът министър на правосъдието, чрез процесуалният си представител юрк. Михайлов, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ЧР-3-56/08.08.2017 г., на министъра на правосъдието, с която по реда на чл. 100 от ЗДСл е отстранена временно от работа като директор на Дирекция "Българско гражданство". Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган по чл. 92 от ЗДСл., в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и е мотивирана от фактическа страна с налично висящо дисциплинарно производство по дисц. д. № 2/2017 г., образувано във връзка с докладна записка с рег. № 91-00-60/07.08.2017 г. Възражението, че в заповедта не е посочена изрично възможността да бъде оспорена, е възприето като неотносимо към законосъобразността й, с оглед изричната уредба на чл. 140 АПК. Обстоятелството, че през периода на издаване на заповедта, оспорващата е ползвала отпуск по болест, също е възприето като неотносимо, поради липсата на забрана в ЗДСл за провеждане на дисциплинарно производство и свързаните с него процедури, вкл. отстраняването от длъжност, по време на ползване на отпуск. Изложени са мотиви и за наличие на законовите предпоставки за издаване на заповедта и оперативната самостоятелност на адм. орган. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., на което основание е постановена процесната заповед, държавния служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Преценката за необходимостта от отстраняване е на дисциплинарно-наказващия орган и то в условия на оперативна самостоятелност. В тази връзка, изводът на съда, че спрямо жалбоподателката са били осъществени материално-правните предпоставки на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед, е законосъобразен и обоснован, тъй като е безспорно установено, че към момента на издаване на заповедта е налице висящо дисциплинарно производство по дисц. д. № 2/2017 г. срещу К. Трифонова. Законосъобразността на действията в това дисциплинарно производство и наличието на законово основание за образуването му са извън предмета на оспорване на заповедта за временно отстраняване от работа, тъй като проверката за законосъобразност се ограничава до проверка за спазване изискванията на цитираната норма и дали отстраняването е с временен характер. Това е така, тъй нарушаването на визирания в чл. 100 от ЗДСл. "временен характер" се квалифицира като превратно упражняване на власт, сочещо на противоречие с целта на закона. Целта на закона при временно отстраняване от работа при образувано дисциплинарно производство е да се предотврати възможността държавния служител по един или друг начин да повлияе, респективно да попречи за реализиране на дисциплинарната му отговорност, като в закона изрично е записано, че отстраняването е временно. Дисциплинарното производство срещу държавния служител следва да приключи в разумни срокове при спазване на императивната норма на чл. 94 от ЗДСл., като в противен случай същото се обезсмисля. Следователно единствено липсата на произнасяне на дисциплинарно-наказващия орган в продължителен период от време, би довело до незаконосъобразност на заповедта за временно отстраняване, с оглед погасяване на дисциплинарната отговорност. В случая, обаче е издадена заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във връзка с образуваното срещу жалбоподателката дисц. д. № 2/2017 г., поради което не е налице и това основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Следователно обжалваният административен акт не е издаден и при превратно упражняване на власт, т. е. не е в противоречие с целта на закона. С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав