Решение № 10633 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2012 г.

Решение № 10633 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Районно управление "Социално осигуряване (РУСО), гр. Плевен, срещу решение № 58 от 30.01.2012 г., постановено по административно дело № 847 по описа за 2011 г. на Административния съд - Плевен. С посоченото решение първоинстанционният съд е отменил решение № 36/12.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 636/28.06.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Плевен, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено Ирена Руменова Дилкова-Иванова от гр. Червен бряг да внесе по сметките на ДОО сумата от 19 010,11 лв., от която главница - 15 017,13 лв. и лихва - 3992,98 лв. (начислена до 31.05.2011 г.), представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО, отнасящи се за периода 27.05.2009 г. - февруари 2011 г., включително. По изложените в касационната жалба съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата на Ирена Руменова Дилкова-Иванова срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане на началник отдел КПК при същото управление. Ответникът по касация - Ирена Руменова Дилкова-Иванова от гр. Червен бряг, чрез процесуалния си представител адвокат Деви Дилков от АК - Плевен, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Плевен по реда на чл. 145 АПК, във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Ирена Руменова Дилкова-Иванова решение № 36/12.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 636/28.06.2011 г. на началник отдел КПК при същото управление. С последното на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено жалбоподателката да внесе по сметките на ДОО сумата общо в размер на 19 010,11 лв., от която главница - 15 017,13 лв. и лихва - 3 992,98 лв. (начислена до 31.05.2011 г.), представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО, отнасящи се за периода 27.05.2009 г. - февруари 2011 г., включително. С обжалваното решение Административният съд гр. Плевен е уважил като основателна жалбата на Ирена Руменова Дилкова-Иванова и е отменил оспорените актове, като е осъдил касатора да заплати на жалбоподателката сумата от 250,00 лева разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (обн. ДВ, бр. 99/2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) незаконосъобразно е приложена от административния орган за целия период на ползваното обезщетение по чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО, тъй като касае ползвано обезщетение само за бременност и раждане по чл. 48а и чл. 50 от КСО за срок от 135 календарни дни, изплащано на основание издадени от здравните органи болнични листове, а към момента на ползването му от жалбоподателката цитираната норма не е била приложимо право и не може с обратна сила да се приложи към правоотношения, които вече са се реализирали. Направен е извод, че оспорените актове са издадени при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението на Административния съд - Плевен е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора се преценяват за неоснователни. Правните изводи, до които е стигнал първоинстанционния съдебен състав, са резултат на цялостна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и на точното прилагане на материалноправните норми, регулиращи изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Безспорно е обстоятелството, че като управител на "Римекс " ООД, гр. Червен бряг жалбоподателката е била осигурена на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за всички социални рискове, включително за общо заболяване и майчинство, като върху размера на получаваното възнаграждение са внасяни дължимите осигурителни вноски. Към датата на настъпване на осигурителния риск по представения болничен лист за бременност с дата 27.05.2009 г., същата е отговаряла на условието по чл. 48а от КСО за наличие на 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. Според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от КСО за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Управителите на търговски дружества изпълняват функции и извършват дейност по управление и представителство, по силата на сключен Договор за възлагане на управление, който по същността си е граждански договор, но за нуждите на осигурителното законодателство се счита, че дейността, която изпълнителят по този договор извършва е трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, а осигурените лица имат всички права по КСО, включително и правото на обезщетение за майчинство вместо възнаграждение за труд. Правилни са изводите на съда, че правото на обезщетение се обуславя от обстоятелството дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова дейност и затова при всеки конкретен случай е нужно да се изследва периода, през който лицето, получавало обезщетение е упражнявало фактически трудова дейност. Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното дирене, касаторът е представил доказателства за твърденията си, че през целия период на получаване на обезщетението жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като управител на дружеството. От събраните в хода на съдебното производство доказателства - заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и безпристрастно), представени справки за осигуряването от НАП и показания на изслушаните свидетели, по делото е установено по несъмнен начин, че за процесния период 27.05.2009 г. - 9.10.2009 г. и от 9.10.2009 г. до датата на прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете, жалбоподателката не е получавала трудово възнаграждение, върху което да са дължими осигурителни вноски, т. е. не е упражнявала трудова дейност през периода на изплащане на паричните обезщетения от ДОО. Видно от справката за наети лица към 1.01.2010 г. почти всички наети в предприятието лица са били освободени (дружеството е извършвало реално дейност до края на 2009 г.), а на останалите няколко работници след тази дата не са начислявани и изплащани възнаграждения според ведомостите за заплати, изготвени от счетоводната фирма, обслужваща дружеството по договор. На Ирена Дилкова също не било начислявано и не е получавала възнаграждение по договора за управление, тъй като се е намирала в отпуск по майчинство от май 2009 г. до 2011 г., през който период се е грижила за детето си, не е посещавала предприятието и не е извършвала фактически действия, свързани с ръководството и управлението на дейността. Това се потвърждава от справките за осигуряването от НАП за целия процесен период. За времето от 27.02.2010 г. до 5.03.2010 г., от 25.03.2010 г. до 1.04.2010 г. и от 16.04.2010 г. до 21.04.2010 г. Ирена Руменова Дилкова е придружавала сина си Георги Христов Иванов по време на болничния му престой в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен, видно от издадените удостоверения, като непрекъснато е полагала грижи за здравето и отглеждането на детето и безспорно не е упражнявала трудова дейност като управител на търговското дружество. При тези данни съдът е направил правилен и обоснован извод, че за изплатените на Ирена Руменова Дилкова-Иванова парични обезщетения от държавното обществено осигуряване съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от КСО - за бременност и раждане и съгласно чл. 53 от КСО - за отглеждане на малко дете, са били представени пред надлежните органи всички изискуеми документи съгласно Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и същата е имала законно право да получи тези обезщетения. Като е приел за недоказано твърдението на касатора, че жалбоподателката е извършвала фактически и правни действия по управление на дружеството и неправомерно е ползвала обезщетение от ДОО, и че незаконосъобразно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (в сила от 1.01.2010 г.) за целия период на обезщетението, при положение че последната няма обратно действие и касае ползвано обезщетение само за бременност и раждане по чл. 48а и чл. 50 от КСО за срок от 135 календарни дни, изплащано на основание издадени от здравните органи болнични листове, и е отменил като незаконосъобразни оспореното решение № 36 от 12.08.2011 г. на директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 636 от 28.06.2011 г., Плевенският административен съд е постановил правилно и обосновано решение. В касационното производство не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,