Решение № 4779 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11714/2011 г.

Решение № 4779 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11714/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 388 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 421/2011 г. Административен съд гр. Хасково е отхвърлил оспорването на Младен Живодаров Санков от с. Добрич, общ. Димитровград, против решение № Ж-60-1/02.05.2011 г. на директора на РУ"СО" гр. Хасково. Осъдил е Младен Живодаров Санков да заплати на РУ"СО" гр. Хасково разноски по делото в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Младен Живодаров Санков с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Спорът касае положен труд в периода 7.08.1978 г. -31.12.1993 г. в "Неохим" АД, за който твърди, че съдът неправилно не го е признал за такъв от втора категория на основание т. 66"з" във вр. с т. 69 от ПКТП (отм.). Релевира възражение и за неоснователно присъдени разноски на административния орган. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което първоинстанционната жалба бъде уважена. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви по фактическата обстановка, проследявайки документите, свързани с положения от жалбоподателя труд в "Неохим" АД гр. Хасково. Обоснована е преценката за допустимостта на процесното оспорване, доколкото претенцията на жалбоподателя за приемане положения труд като "плановик" в цех "ПСФТ" за периода 23.08.1981 г. - 1.02.1988 г. като такъв от II-ра категория не е било предмет на съдебните мотиви в решение № 13752/17.11.2009 г. по адм. д. № 8364/2009 г. на ВАС, в което съображенията на съда касаят отказа за признаването му като I - ва категория труд. В процесната касационна жалба се излагат възражения по отношение обжалваното решение на АС-Хасково в неблагоприятната за жалбоподателя част - непризнаване на положения от него труд за периода 07.08.1978 г. - 31.12.1993 г. като такъв от II-ра категория, на основание т. 66 з от ПКТП (отм.) По делото е представено Удостоверение № 976/08.08.2010 г., в което осигурителят е посочил положения труд като такъв от II-ра категория по т. 66з на ПКТП (отм.). Пенсионният орган не е приел това отразяване и е преценил труда като III- та категория, с което е обосновал и отказа си за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдът в мотивите на обжалваното решение е отразил за сочените периоди отделните заемани от жалбоподателя длъжности и тяхното отразяване като шифър и категория специалисти. Станков е заемал длъжността "специалист VI ст." за времето от 7.08.1978 г. до 31.01.1979 г. Със заповед от 16.02.1979 г. е преназначен от тази длъжност на длъжността "специалист" с шифър 04500037. На длъжност "проектант"- цех "ЕИЦ" с шифър 04500037 в Стопански химически комбинат, Станков е работил от 1.02.1979 г. до 31.08.1981 г., след което е преназначен на длъжността "плановик ОПФТ", като посочения шифър на длъжността е 04200035. За периода от 01.02.1988 г. до 13.05.1990 г. Станков е работи в Управление "Планов отдел" с шифър 0342206802 на длъжност "плановик" с шифър на длъжността по ТУ-ЕТМ 04500035, категория персонал - специалист с шифър 21200. Съгласно допълнително споразумение № 01085/11.05.1990 г., считано от 14.05.1990 г. е преназначен на длъжност "главен специалист ОТРЗ" с шифър 03600000 категория персонал специалисти с ръководна функция шифър 32021 в отдел ОТРЗ 03521011, а с допълнително споразумение № 03427/02.06.1992 г. в ЗУ-отдел Икономика - сектор ОТРЗ-03700017 от длъжност "главен специалист ОТРЗ" на длъжност "главен специалист"-шифър 31028 - категория персонал - специалисти - с шифър 21000. за времето от 14.05.1990 г. до 31.12.1993 г. Съгласно чл. 66з от ПКТП (отм.) работещите в химическата промишленост се пенсионират при 20 години трудов стаж в посочените производства на химическата промишленост и възраст 55 години за жените и 60 години за мъжете, като този трудов стаж да се счита за втора категория. Правилно съдът е приел, че в случая тази хипотеза не е налице, тъй като пряко положения от жалбоподателя труд не отговаря на изискването за "работещ в химическата промишленост". Дори и в цитираното по-горе удостоверение, издадено от осигурителя, се сочи единствено, че процесните длъжности "имат връзка с работата на цеховете и производствата". Действително, всяка длъжност в дадено предприятие е във връзка с неговата производствена дейност, но има разлика между труда на работещите непосредствено в цеховете, боравещи с химикали и препарати, вредни за здравето и труда на специалистите, обслужващите отделните дейности, какъвто е труда по заеманите от Станков длъжности. По изложените съображения в случая е неприложима и нормата на чл. 67 от ПКТП (отм.), според която - трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Правилно съдът е постановил и диспозитив за присъждане разноски по делото на административния орган, съобразявайки разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, с което бе прието, че на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон, при преценката на доказателствата в тяхната съвкупност съдът не е допуснал процесуални нарушения, отговорил е на всички спорни по делото въпроси и е обосновал мотивите на съдебния акт с анализ на доказателства и приложимите разпоредби. Поради това не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,