Решение № 7652 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МАРКАН ПРО ООД, ЕИК 203352806, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя инж. А. Р., чрез пълномощника адвокат Паунова, срещу Решение 10623/27.03.2025 г., постановено по адм. дело 12844/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25а, ал. 1, т. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. с чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина (Наредба 3), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция Инспекция по труда - София, чрез юрисконсулт Момчева, в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено/претендирано от насрещната страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна. С подложеното на касационна проверка Решение 10623/27.03.2025 г., постановено по адм. дело 12844/2024 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на МАРКАН ПРО ООД против Протокол за извършена проверка ПР2439427/27.11.2024 г., издаден от инспектори при Дирекция Инспекция по труда София, в частта по предписание 6, с което на МАРКАН ПРО ООД е предписано при наемане от работа да изисква от Службата по трудова медицина, с която е сключил договор за обслужване на работещите и за консултиране и подпомагане на работодателя, заключение относно пригодността на лицето да изпълнява работата, за която кандидатства, съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗББУТ) във вр. с чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина, със срок на изпълнение 28.11.2024 г. По делото от фактическа страна е установено, че поради случила се на 09.10.2024 г. трудова злополука с пострадал М. П. Н., на строителен обект Високо застрояване със смесена функция (магазин, офиси, жилища, ателиета, обслужващи обекти, многоетажен подземен паркинг и трафопост) в гр. София със строител МАРКАН ПРО ООД е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Пострадалият е бил строителен работник на МАРКАН ПРО ООД подизпълнител на горецитирания обект, като на 09.10.2024 г. е паднал през технологичен отвор и е откаран в болница УМБАЛ Света Анна, където по информация на работодателя е починал на 16.10.2025 г. Проверката е проведена на 09.10.2024 г., на 14.10.2024 г. и на 27.11.2024 г. на място и по документи, установени са нарушения на трудовото законодателство, сред които и това по т. 6 от процесния протокол ПР2439427/27.11.2024 г., издаден от инспектори при Дирекция Инспекция по труда София, съгласно което при преглед на трудовото досие на М. И. М., на длъжност Монтьор вътрешноотоплителни инсталации е установено, че в него не се съдържа издадено заключение от Службата по трудова медицина, обслужваща предприятието за пригодността на работника, да изпълнява конкретния вид работа, за която се сключва трудовия договор, в нарушение на чл. 25а, ал. 1, т. 4 ЗББУТ, вр. с чл. 11, ал. 2, т. 4 Наредба 3. Предвид горното на работодателя МАРКАН ПРО ООД е предписано при наемане на работа да изисква от Службата по трудова медицина, с която е сключил договор за обслужване на работещите и за консултиране и подпомагане на работодателя, заключение относно пригодността на лицето да изпълнява работата, за която кандидатства, съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 4 ЗББУТ вр. с чл. 11, ал. 2, т. 4 Наредба 3, със срок на изпълнение 28.11.2024 г. За да отхвърли жалбата на търговското дружество Административен съд София-град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, съдържа съществените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че законосъобразно Инспекцията по труда, чрез даденото предписание, предмет на спора, е упражнила правомощията си по чл. 404 ал. 1, т. 1 КТ, указвайки на работодателя да спазва нормативното предписание на горецитираните разпоредби. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В конкретния случай са налице материалноправните основания за издаване принудителната административна мярка. Обосновано административният съд е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба 3 при осъществяване на функциите по чл. 25, ал. 2 ЗЗБУТ и при реализиране на основните дейности по чл. 25а ЗЗБУТ службите по трудова медицина консултират и подпомагат работодателите за прилагане на превантивните подходи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за въвеждане на принципа за постоянното подобряване на управлението на дейностите по здраве и безопасност. Задължение на службата по трудова медицина е да извършва наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3 предвижда изготвяне на заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа, като част от изпълнение на задължението за наблюдение и анализ на здравното състояние на работниците. Последното е част от трудовото досие на всеки работник или служител, в което съответния работодател е длъжен да съхранява документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128б от Кодекса на труда). По делото не е спорно, че в трудовото досие на М. И. М. на длъжност монтьор вътрешноотоплителни инсталации при работодателя МАРКАН ПРО ООД не се съдържа заключение от Служба по трудова медицина, обслужваща предприятието, за пригодността на работника да изпълнява конкретния вид работа, за която се сключва трудовия договор. Неоснователно е касаторовото възражение за наличие на сключен договор между МАРКАН ПРО ООД и Служба по трудова медицина БЕЛАМЕД М ООД. Последният факт не е спорен, но той сам по себе си не установява, че е изпълнено законовото изискване за наличие на процесното заключение, както и не опровергава изводът на административния орган за липсата му в трудовото досие на М., съхранявано от работодателя. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото издалият акта орган е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Дирекция Инспекция по труда София следва да се присъди сумата от 100 лв. (платима от касатора). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение