Решение № 462 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2007 г.

Решение № 462 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С молба от 13.03.2009 г., подадена от Н. Т. М., Т. П. М., И. М. Т. и Т. М. М., всички от гр. А. се иска да бъде поправена допусната очевидна фактическа в решение № 1* от 9.02.2009 г. по гр. д. № 4972/2007 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Поддържа се, че поради допусната в решението грешка, съдът е признал права на недобросъвестна срана върху чужд имот. Изложени са съображения относно правото на собственост на молителите върху имота, предмет на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, разрешен в влязлото в сила решение по гр. д. № 4972/2007 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Ответниците по молбата А. П. П. и Д. Д. М. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за неоснователна. По реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда. С решение № 1* от 9.02.2009 г. по гр. д. № 4972/2007 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е оставено в сила решение № 68 на Бургаски окръжен съд от 4.05.2007 г. по гр. д. № 21/2007 г., с което е признато за установено по отношение на Н. Т. М., Т. П. М., И. М. Т. и Т. М. М., всички от гр. А., че А. П. П. и Д. Д. М., двете от гр. Ц. са били собственици към момента на внасянето им в ТКЗС на 1/2 ид. част от земеделски земи в землището на гр. А., съставляващи: нива с площ от 14,6 дка в м. "а"; нива с площ от 2 дка в м. "Л", парцел **** 803; нива с площ от 2 дка в. м. "лозята", парцел **** 866; нива с площ от 7 дка в м. "П"; нива с площ от 5 дка в м. "П" и ниви с площ от 9 дка и от 4,5 дка в м. "Б". За да потвърди въззивното решение, съдът е формирал извод за неоснователност на касационните оплаквания, както и изводи относно основателността на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - относно принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи към момента на внасянето им в ТКЗС. Формираната от съда воля е отразена точно в диспозитива на съдебното решение, поради което не са налице основания за допускане на поправка на решението по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК. Изложените в молбата от 13.03.2009 г. оплаквания касаят съществото на гражданскоправния спор, по който съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение и който спор не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение