Решение № 15352 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2012 г.

Решение № 15352 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Борисов Морунов за отмяна на влязло в сила Решение № 20 от 7.07.2010 г. по адм. д. № 29/2008 г. от Пловдивски окръжен съд, административно отделение. В искането за отмяна се твърди, че решението на Окръжен съд - Пловдив противоречи на влязлото в сила Решение № 368 от 25.05.2005 г. по адм. д. № 1009/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, III състав, с което е прогласена нищожността на издадена Заповед № № ОА-1536/5.10.1999 г. на зам.-кмета на Община Пловдив досежно отреждането, регулацията и застрояването касателно имоти пл. № 237 и № 239 от кв. 142 - нов, 323 - стар по плана на Централна градска част на Пловдив. Наред с това се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд се основава на един обявен за нищожен административен акт с влязло в сила решение на съда. Излагат се подробни съображения, обуславящи основанията на чл. 239, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответникът Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Ласкова, оспорва молбата за отмяна по подробно изложени съображения в писмено възражение и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С Решение № 20 от 7.07.2010 г. по адм. д. № 29/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Димитър Борисов Морунов от гр. Пловдив против мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да се произнесе по молба вх. № 11005045/30.09.2005 г., с която е представено за изпълнение влязлото в сила съдебно решение № 576/19.06.2005 г. по адм. д. № 1855/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на отказа на зам.-кмета на Община Пловдив да възстанови собствеността върху имоти пл. № № 237 и 239 от кв. 142 - нов по плана на гр. Пловдив, обективиран в писмо изх. № 03-92-1743/92 г., и преписката е изпратена на Община Пловдив за ново произнасяне по молба вх. № 03-92-1743 от 30.06.1992 г., подадена от Пенка Атанасова Морунова - лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Димитър Борисов Морунов. Така постановеното решение е оставено в сила в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК с Решение № 6297/9.05.2011 г. по адм. д. № 13 352/2010 г., постановено от Върховния административен съд, Четвърто отделение. В искането си за отмяна, страната се позовава на решение от 25.05.2005 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по адм. дело № 1009/2000 г. С него е прогласена нищожността на заповед № ОА-1536/5.10.1999 г. на зам.-кмета и гл. архитект на Община Пловдив, с която се одобрява проект за изменение на ЗРП на част от кв. 142 - нов, 323 - стар, по плана на ЦГЧ - Пловдив, като от парцели IV-237, 239 и VII-245 се образуват нови парцели IV-237 със запазване на съществуващата двуетажна застройка на калкан с п. IХ-329 и п. IХ-329 със запазване на съществуващата двуетажна застройка на калкан с п. IV-237 и Х-237 и Х-245 с ново двуетажно застрояване на калкан с п. IХ-329 и п. II-246 по корекциите със зелен цвят за застройката и зачертаванията, щрихи и надписи с червен и син цвят за регулацията. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - заповед № ОА-1536/5.10.1999 г. на зам.-кмета и гл. архитект на Община Пловдив и мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да се произнесе по молба вх. № 11005045/30.09.2005 г., с която е представено за изпълнение влязлото в сила съдебно решение № 576/19.06.2005 г. по адм. д. № 1855/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. При обжалване на различни административни актове, с различни основания, респективно различни искания, макар и постановени при еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 от АПК. Липсата на две от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането на посоченото основание за отмяна, поради което същото ще следва да бъде оставено без уважение. По искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 3 АПК: За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, необходимо е съдебните решения, чиято отмяна се иска, да да се основават на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Настоящият състав намира, че в случая и тази хипотеза не е налице. Видно от представеното в настоящото производство решение от 25.05.2000 г. по адм. д. № 1009/2000 г. на ПОС, с което е прогласена нищожността на заповед № ОА-1536/5.10.1999 г. на зам.-кмета и гл. архитект на Община Пловдив, същото е влязло в сила на 20.05.2007 г., а решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 7.07.2010 г. и е влязло в сила след потвърждаването му от ВАС на 9.05.2011 г. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК изисква правните последици на отменения административния акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Предвид горното не са налице законоустановените предпоставки и по чл. 239, т. 3 от АПК поради което искането за отмяна и на това основание следва да се отхвърли. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да бъде присъждано, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,