Решение № 13240 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2020 г.

Решение № 13240 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1761 от 13.09.2019 г. по административно дело № 1037/2019 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. И., ЕГН [ЕГН], включително като законен представител на Ж. М., ЕГН [ЕГН], против заповед № 3 Д/Д-РВ-031 от 11.02.2018 г. (действителната дата на издаване на заповедта е 11.02.2019 г.) на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив при АСП, потвърдена с решение № 16-РД04-01-10 от 18.03.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Пловдив. С решение № 2207 от 01.11.2019 г., постановено по същото дело, съдът е поправил допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ), като навсякъде в решението (№ 1761/13.09.2019 г.) вместо изписаното име на жалбоподателката Д. И., следва да се чете Д. Енева. С решение № 2713 от 19.12.2019 г., постановено пак по същото дело, съдът е поправил и други допуснати очевидни фактически грешки, като на стр. 2 от съдебното решение (№ 1761/13.09.2019 г.) текстът директор на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи при АСП, лично и чрез процесуалния си представител юриск. Гарабедян, следва да се чете директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив при АСП, лично и чрез процесуалния си представител юр. Тошкова, и на стр. 10 от съдебното решение (№ 1761/13.09.2019 г.) името Е. Сливова да се чете Ж. М. Д. Енева, лично и като законен представител на малолетния си син Ж. М., действаща чрез процесуалния представител адвокат Костов, е подала касационни жалби срещу първото и третото от решенията. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли решение № 1761 от 13.09.2019 г. да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № 3 Д/Д-РВ-031 от 11.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, а в условията на евентуалност, след отмяната на първоинстанционния съдебен акт делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и липса на хипотезата на чл. 175, ал. 1 от АПК се иска отмяна и на решение № 2713 от 19.12.2019 г. и на негово място да се постанови друго, с което да се остави без уважение молба вх. № 19963/04.11.2019 г. на директора на ДСП – Пловдив за поправяне на очевидна фактическа грешка в решение № 1761/13.09.2019 г. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Тошкова, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли атакуваните с тях съдебни актове да бъдат потвърдени. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Другият касационен ответник - А. Медаров (баща на малолетния Ж. М.), изразява становище за неоснователност на касационната жалба срещу решение № 1761/13.09.2019 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба против решение № 1761/13.09.2019 г. и предлага то като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и доводите на страните, и провери решенията по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Със заповедта от 11.02.2019 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД (Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето) във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД (Закона за закрила на детето), е наредено: детето Ж. М. с родители майка Д. Енева и баща А. Медаров, да ползва социални услуги, индивидуално психологическо консултиране на детето и консултиране на родителите с цел овладяване на конфликта между тях, със съдействието на майката (на която е предоставено упражняване на родителските права) в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта; Д. Енева да ползва подходящи социални услуги психологическа подкрепа и семейно консултиране в Център за социална рехабилитация и интеграция - гр. Пловдив, ул. "Неофит Бозвели" № 38, съгласно график, който ще се изготви съвместно с екипа на услугата. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед административният съд е аргументирал теза за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдебното решение от 13.09.2019 г. е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Посоченото решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени и гласни доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Мотивите на първоинстанционния съд в това отношение се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи по основния спорен между страните въпрос. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Фактът, че съдът е допуснал очевидни фактически грешки в решението си (впоследствие поправени) не води до извод за неговата неправилност. От друга страна това, че майката е упомената в разпоредителната част от заповедта само с две от трите си имена няма как само по себе си да опорочи непоправимо акта, защото от него е ясно кои са адресатите му, какво определено поведение се изисква от тях, а и не е спорно кои са родителите на детето, като имената им по-горе в текста са посочени пълно и изрично. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и предхождащия я е социален доклад) относно това, че малолетния Ж. М. е "дете в риск" (по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗдет.), което се дължи на влошените взаимоотношения между родителите му, оказващи негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето и водещи до синдром на родителско отчуждение, съчетано с изключително затрудненото упражняване на определения режим на лични отношения между бащата и сина му и отказа за сътрудничество от страна на майката. С процесната заповед по същество са приложени адекватни мерки за закрила на малолетния с оглед "най-добрия интерес на детето" (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗдет.) при коректно посочени в акта фактически и правни основания. Ползваните от родителите алтернативни варианти за консултации със самостоятелно наети от тях психолози очевидно не са дали удовлетворителен резултат, което е допълнителен аргумент в подкрепа на горното. Процесните мерки за закрила са поради необходимостта от активното участие на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт от 13.09.2019 г. и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Валидно, допустимо и правилно е и другото атакувано решение – това от 19.12.2019 г., с което са поправени допуснати очевидни фактически грешки (по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК) в основното решение по делото. Противно на твърдяното от касатора, допускането на такива грешки (от категорията на процесните) в основния съдебен акт не е основание за неговата отмяна, а обуславя възникването на безсрочното правомощие на постановилия го съд да ги коригира, при това без значение дали служебно (по свой почин) или по искане на страна. Поправянето предполага разкриването на действителната воля на съда и извършването му е от съществено значение за правната сигурност, поради което поправеният и поправящият акт са едно цяло. По тези съображения обжалваното решение за поправка на ОФГ също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция няма основание да бъдат присъждани претендираните от касаторката разноски, а основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство на единия от ответниците по касация. По тези съображения в полза на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив трябва да се присъди сумата от 100 лв., чийто размер е определен съобразно количеството и вида на извършената дейност, ограничила се до подаване на писмен отговор и писмено становище, без участие в открито съдебно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,