Решение № 12187 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД, подадена чрез пълномощника адв. С. Чапразлиев, срещу Решение 260/16.01.2023 г. по адм.д. 3798/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ, обективиран в писмо изх. 529000-1552/29.03.2022г. на заместник-директора на дирекция Комуникационни и информационни системи в Министерство на вътрешните работи за съгласуване на работен проект за изграждане на Локална система за оповестяване /ЛСО/ на територията на производствена и складова база на Континвест ООД, находяща се в гр. Ямбол, [улица]. В касационната жалба се навеждат касационни доводи по чл.209, т.3 от АПК срещу решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че отказът на органа е немотивиран и неоснователен. Претендира се отмяна на съдебното решение и на оспорения отказ, и връщане на преписката на административния орган за произнасяне с указания за правилното приложение на действащата нормативна уредба за съгласуване на ЛСО. Претендират се и разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник-директорът на Дирекция Комуникационни и информационни системи при Министерство на вътрешните работи /ЗКИС-МВР/, чрез гл. юрисконсулт Г. Пеловска, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за валидно, допустимо и правилно. В съдебно заседание поддържа отговора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Континвест" ООД против отказ, обективиран в писмо изх.529000-1552/29.03.2022 г. на заместник-директора на дирекция Комуникационни и информационни системи в Министерство на вътрешните работи за съгласуване на работен проект за Локална система за оповестяване /ЛСО/ на територията на производствена и складова база на Континвест АД, находяща се в гр.Ямбол, [улица]. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Установено е от фактическа страна, че дружеството касатор е подало с писмо вх. 529000-779/10.02.2022 г. до ДКИС на МВР за съгласуване работен проект за Локална система за оповестяване /ЛСО/ на територията на производствена и складова база на Континвест ООД, находяща се в гр. Ямбол, [улица], което има характер на искане по смисъла на чл.36, ал.7 от Наредбата. Заявлението е било разгледано от експертния съвет към административния орган на 24.03.2022 г. и е постановен отказ за съгласуване на ЛСО, като по делото е приложен протокол от заседание на ЕС с рег.5290р-4952/29.03.2022 г. и становище за отказ с рег. 5290р-4940/28.03.2022 г. В писмото с изх. 529000-1552, екз.3/29.03.2022 г. се посочва, че ЕС не съгласува подадения проект, тъй като в представения с писмо УРИ 529000-779/10.02.2022г. авариен план на обекта не са определени максималните възможни последици по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ за описания сценарий. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е мотивиран с обстоятелството, че обектът попада в обхвата на чл.35 от ЗЗБ; За обекти по чл.35, ал.1 от ЗЗБ, съгласно чл.36, ал.3, т.1 от Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност /Наредбата, НУРФНСРПООИВНБОВО/, застрашената територия по чл.36, ал.2, т.2 от същата Наредба се определя според максималните възможни последици, определени в аварийния план на обекта. Позовава се на предишни доклади: Във връзка с процедура по одобряване на доклад за безопасност по реда на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, с писмо рег.198300-5718/02.12.2016 г. по описа на Главна дирекция за противопожарна безопасност и защита на населението при Министерство на вътрешните работи /ГДПБЗН-МВР/ от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за околната среда /ИАОС/ е представен доклад за безопасност, в който е определена застрашена зона при изтичане на хлор от варел с вместимост 1 тон (800 л) с радиус от 3,1 км. В последваща процедура с писмо рег.198300-6539/29.11.2018 г. по описа на ГДПБЗН-ЗМВР е представен доклад за безопасност, от който е видно, че застрашената зона при изтичане на хлор от варел с вместимост 800 л е 2,4 км. В приложения към УРИ 529000-779/10.02.2022 г. е определена зона с радиус 1.3 км. Тези констатации мотивирали експертния съвет да откаже съгласуване по т.3 от становище рег.5200-4940/28.03.2022 г. съответно с процесния отказ, обективиран в писмо изх.529000-1552/29.03.2022 г. на заместник директора на ДКИС, с мотива, че в представения авариен план не са определени максималните възможни последици по чл.35, ал.1, т.1 от ЗЗБ. Неправилно административният съд е приел оспорения пред него акт за мотивиран - съдържащ изискуемите за законосъобразността на акта фактически и правни основания за издаването му. Административният орган не е обосновал решението си за отказ като единствено е визирал предходни доклади от 2016 г. и 2018 г., които не са относими към конкретната процедура, с оглед изменената фактическа обстановка. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗЗБ, юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа: 1. максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта, определени въз основа на оценка на риска; 2. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта; 3. мерките за защита на персонала; 4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки; 5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки; 6. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4; 7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.